автор: veniamin

Старост?
Животът е рисувал по кожата
причудливи картини,
пътища и неизследвани ръкописи.

Разглеждам се в огледалото
като карта на галактически пътешественик,
преживял раждането на много звезди,
падането на Витлеемски комети
и пулсирането на безбройни ядра.

В далечината на времето
спомените светят като небесни тела.
Но един изпъква ярко
и осветява като Зорницата пътя -
споменът за златното кръстче.

Толкова дълго съм го носил,
че векове и светлинни години
нямат стойности като измерения.
Когато ти ми го подаряваше,
блясъка в очите ти остави
този незабравим отпечатък,
с който човекът умира и се ражда.

Колко по-лесно е да се живее така,
когато имаш до сърцето си нещо,
отдадено с толкова обич.
То блести с космически блясък,
по-ярко от звезда
и светлината му струи направо
от онова невъобразимо място,
което се пише с големите букви - ЛЮБОВ.