автор: ringo

На Н.Анков - Доктора, с много симпатия

Замислих се за миналото вчера -
ей, тъй - докато вдигах ципа.
Какви по-точни думи да намеря...
Сърцето, клетото, почти изхлипа.

Къде са огнените бурни нощи,
наситени със сладостна омая,
във тъмното задъханото "Още!"...
И на кое небе съм да не зная?

Та спретнал бях на тази тема
любовни стиховце - една дузина...
Но моята проклетница да вземе
и - в огъня!... Изгълта ги комина!...

Със думите на Йотата ще кажа:
"Ех, за народа загуба велика!"*...
Нескромно е, но сигурен съм - даже
луксозен том им бе прилика...

Сега...сега във тъмното се гуша
до благоверната добра съпруга.
И как похърква тихичко я слушам,
кога тепърва да я сменям с друга?...

То няма и с какво да я омая...
Къде се попиляха тези нощи?!
Сънувам ли, било ли е, не зная
задъханото и горещо "Още!"...

Защо ли, да ме питаш, се размислих?...
Я, по-добре да стегна аз колана
и с твърда крачка и без вредни мисли -
към кафенето! - зарчето да хвана!...
-----
* "Чичовци" - Ив.Вазов