автор: rumlas

Откривам те в друга,
а търся само теб,
дали не е заблуда
питам своя Феб.

„Всички са еднакви
от незнайни времена,
или недоволни,
или болни вечерта!”.

Но, мойта е различна,
бисер във дланта,
тя е всичко дето имам,
припев в песента.

„Лъжеш се, човече,
не е простичко шега,
жената не е цвете,
а издънка на честта!”.

Писна ми от тебе Фебе,
и от твоята мълва,
стига тя да е до мене,
срещам своята съдба!