| Ирис.
2005
Пристигнахме в къщи доволни от хубавата разходка и добрия медицински резултат, приятно уморени от пътешестване и изпълнени с хубави спомени. Времето бе меко, снега се сипеше като в пухкава зимна приказка и изпълваше сърцата ни с красота. Терористичните атаки бяха понамалели и G. купи малка дървена шейна за Ванесса с която дълго обикаляхме заснеженото крайбрежие и чудната долина под вулкана Немрут. В тихите вечери след някой хубав филм във военното кино седяхме обвити в топли одеяла на терасата, отпивайки ароматен чай и се радвахме на споделеност и обич. Смеха и шегите в дома ни се бяха завърнали, малкото ни момиченце растеше и пакостеше и аз се чувствах най - щастливия човек на земята. Снабдихме се със ски оборудване и често посещавахме новопостроената военна ски писта и макар никога да не се научих да управлявам тези чудатости и най - често ползвах шейна, чистото докосване до смълчаните борове и планината ме зареждаха с вдъхновение и живот. Научих се да рисувам без четки и моливи - едно астейменче от отряда на мъжа ми даваше уроци в дървената хижа на ски къмпинга и търпеливо показваше как се разпръсва облак настърган графит върху бяла хартия с дъх или плетени ръкавички. Новите усещания нямаха край и очаквахме всеки ден изпълнени с любопитство и радост. Дни преди мъжа ми да се върне на работа излязохме към центъра на градчето да видим какво ново в любимия ми дюкян за сувенири. Веднага се прехласнах пред висока статуя, изработена от единствен къс дърво и масичка "Деве башъ" (камилска главичка) която представляваше нещо наистина уникално - красива плетеница от изрязани и резбовани крачета, сгъващи и разгъващи се като хармоника в кръг и също бе изрязана от едно парче дърво и служеше за поставка на синия или можеше да се съчетае с изрязано кръгло стъкло. Докато опитвах да се пазаря за цената съзрях G. в дъното на магазина, силно прегърнал някого. Човекът носеше дълго сиво палто с качулка, каквито тук слагаха само "сивите вълци" и не виждах лицето му. Приближих но те не се пускаха един друг и видях че са просълзени. Любопитството ми нарастваше но чаках безмълвно и накрая мъжа ми го пусна. Другият мъж сведе глава и застина, докато ми го представяха: "Ирис".
Ирис... Просто Ирис. Име, което цял живот няма да забравя.
- Това е жена ми - Меги. Можеш да и говориш...
Качулката се отметна назад, няколко абаносови къдрици се спуснаха по раменете му и пред очите ми грейна най - красивото лице, което някога съм виждала. Високо чело, издължени, дълбоки очи с цвета на спокойно небе, снежно бяла кожа, изящен нос и добре очертани меки устни, които се раздвижиха и дочух:
- Трябвало е да съм Идрис, но майка ми ослепяла, докато ме очаквала, затова ми дала име - Зеницата ми, очното ми бебе.
Гласа му беше толкова тих, че едва го чувах, за секунда ме погледна, изчерви се и отново заби поглед в земята. Сервираха ни чай, напазарувахме, поговорихме а Ирис през цялото време мълчеше. На път за в къщи G. ми разказа, че това е необикновен човек, когото много цени. Бил в отряда му в Измир - най - тихия и безпроблемен войник, по - късно случайността ги срещнала в Хаккяри, където Ирис не веднъж спасявал живота му и винаги се оказвал в точното време и място за да му бъде в помощ. Никога не говорел излишно, бил смирен и отдаден и били най - близки приятели. Между тях нямало тайни и преживели много неща, заради които един ден по детски решили да запечатат другарството си с кръвния знак на клетвата и се побратимили - акт, който не разбирали съвсем, но ги сближил за цял живот. Мъжа ми знаел, че родното място на момчето е някъде тук но не смеел да го потърси - около него плувала странна тайнственост, която държала далече всички хора. Ирис живееше сам в една землянка не далече от Татван, в близост до селото на родителите му, починали преди години от замръзване. Селяните ги намерили мъртви и ги заровили на двора в снега, за да го дочакат а той ги погребал, оставил семейния дом на по - големите си братя, построил за себе си малка къщичка на брега и заживял в нея.
- Вече няма да те мисля. Ще му кажа да те наглежда и придружава навсякъде, особено в пътешествията ти по селата със Зина.
- Хубаво. Не ревнуваш ли?
- Не и от него. Той е истински.
Ревността жегна мен. Осъзнах, че съпруга ми го цени повече от мен дори и се зачудих що за птица е. Наистина изглеждаше странно и никак не се вписваше в образа "кюрд". За да го опозная приготвих вкусна вечеря по български и останах изненадана как на Портала никой не прояви интерес да го задържи заради облекло и произход а с усмивка го пуснаха да влезе. Донесе ми книга - "Руми". После цяла вечер мълча и когато сервирах кафето тихичко ни почете от нея. Откъсите които беше подбрал бяха изумителни и...
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от alfa_c на 03.11.2011 @ 12:40:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 317 четения | оценка няма | показвания 5020 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Извезани души, XVI част" | Вход | 22 коментара (101 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XVI част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:18:54 (Профил | Изпрати бележка) | Когато ученикът е готов, учителят сам се намира.
Чета :))) |
Re: Извезани души, XVI част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:56:28 (Профил | Изпрати бележка) | Това трябваше да е под 17 глава... :) Ще го напиша и там. |
]
Re: Извезани души, XVI част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:58:30 (Профил | Изпрати бележка) | Нееее... аз съм тотално ошашавена от разказа ти за Ирис. Точно тук си му е мястото на коментара... |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 17.11.2011 @ 19:34:31 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И аз вярвам в това...
И също че... за един ученик може да има само Един учител. Но този учител да се явява в много и различни образи, според препятствията по Пътя... |
]
Re: Извезани души, XVI част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:04:15 (Профил | Изпрати бележка) | Аз не чета 1001 нощ.
Аз съм в 1001 нощ.
Ако тази книга излезе един ден, ще бъде сред любимите в библиотеката ми. А тя е голяма. Но за теб ще има място, Меги. Достатъчно място.
Знаеш ли, страх ме е вече, че разказът ти един ден ще свърши :))) |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 17.11.2011 @ 18:07:12 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Като свърши ще напиша нов, след него още един, и ще ги пускам в Хулите. Не знам дали ще станат книги, да му мислят редакторите дето си мислят, че може.. :))) (и им благодаря от сърце за ценните насоки и подкрепата...)
Освен за Турция мисля да разкажа за още три страни и ще се проточи страшно ако набутам всичко тук, затова скоро няма да свърши. Особено докато има читатели. Нали заради тях разказваме... всички...
@--;-- |
]
Re: Извезани души, XVI част от anonimapokrifoff на 03.11.2011 @ 13:47:26 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, великолепно написан текст! |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 14:04:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://www.youtube.com/watch?v=HVWDDWk1S54&feature=channel_video_title
това е музиката, спомената тук...
ползвах я за клипчето със снимките ми от най - чудното място на земята... |
Re: Извезани души, XVI част от Caniko на 03.11.2011 @ 22:42:11 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Мег, музиката е божествена!
Желанието ми да мога да я слушам отново и отново е толкова голямо, че ще си позволя да те попитам дали може да ми изпратиш по e-mail mp3 файл.
Цаня |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от kasiana на 03.11.2011 @ 14:29:36 (Профил | Изпрати бележка) | Аплодисменти!!! |
]
Re: Извезани души, XVI част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 03.11.2011 @ 15:56:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | “Затвори очи и ще прогледнеш,
спри да се вслушваш и ще чуеш истината”
(Даоистка коана)
През 2004-та пишех различно и искам да ти покажа това, макар да не харесвам самоцитирането и по принцип го избягвам:
Къде ли не търсих? Ти бил си във мене.
Навсякъде рових, в душата си – не.
Сълзата си и песен, и зов за летене,
и лятото в мене – с очи – брегове.”
Много близко ми прозвуча. Благодаря за възможността да прочета!
|
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 16:01:50 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Това, което цитирах е част от стихче на Ирис, много неумело преведено от мен още тогава... Той обожаваше чудото Дао :) и ме учеше, че истината не може да бъде страшна. Разбирам думите му едва днес, когато вече не искам да крия тайни.
Благодаря ти за стихчето, Лили...
То е истина. |
]
Re: Извезани души, XVI част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 03.11.2011 @ 20:11:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Ако говориш за този Атила
http://www.youtube.com/watch?v=tU8b04o-wRA&feature=related
той верно е неземен. Има още няколко такива - Вангелис, Яни, Китаро-Масанори Такахаши, Жан Мишел Жар... При тях Господ не е дал, там е излял.
Халал им вера!
|
]
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 16:03:46 (Профил | Изпрати бележка) | Да ти кажа,тази музика и мен би ме депресирала.:)
kiss
|
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 16:09:27 (Профил | Изпрати бележка) | Шегувам се.Така занасях приятелка на времето,когато гледаше в точка и слушаше Шаде.
Ден до пладне,моето мълчане,та чак ми идва да извикам и после какво стана. |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 16:15:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Еее, бъди търпелива де :))
Днес не ми се пише. Купихме ново обзавеждане за стаята на момиченцата ни и утре сутрин ще го монтират, тази вечер трябва да подготвя стаята им. Или се оправдавам... май се оправдавам. След разказа за Ирис не ми се пише просто. Липсва ми. А той присъства в живота ми още дълго (и толкова кратко...) и поне още две глави ще го преследвам с букви. И себе си... |
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 16:21:23 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля,че ако им позволиш,ще я подготвят и без твоята намеса:)Само се обади на майсторите да носят и боя.
Много съм припряна:)) |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 16:24:35 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Те сами ще я монтират майсторите, да, ама аз може ли да не се меся и да се бутам и да не давам акъл - няма да съм аз тогава :)))
А може да оставя тази работа на Ванесса, знам ли.. много и дължа едно голямо извинение за нещо и май току-що намерих начина.. |
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 16:31:41 (Профил | Изпрати бележка) | Видя ли,оправданието ти отиде на кино.:) |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от krasavitsa на 03.11.2011 @ 17:00:55 (Профил | Изпрати бележка) | Чела съм за такива същества като Ирис. Те са отвъдни през целия си земен живот, сякаш за да ни покажат непостижимата красота на други светове. Интересно, че се раждат най-често по онези земи. Имала си щастието да го срещнеш.
Поздрави, чудесно е. :) |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 18:06:28 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да.. има като него, много са, ако можем да ги забележим..
Мисля че не греша - познавам още двама такива. Единият също е кюрд и сега живее в Германия. Сякаш носи душата на Ирис...
Другият...
Има ги, добре, че ги има...
недосегаеми.. |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 18:11:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Между другото в Турция живеят много аскети, истински. Особено в най-източната част близо до Арабия, по скалните къщи и останките от манастири. Местното население не ги закача и ги пази от любопитни туристи, понеже понякога, макар много рядко, се случва да ги разпознаят. Преди време в Доубеязит снимах един, сега ще кача снимка някъде.
Ще разкажа за тях в друга глава.. |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от krasavitsa на 03.11.2011 @ 20:13:38 (Профил | Изпрати бележка) | И природата се е отдала на аскетизъм по тези места. :)
Разкажи за аскетите, непременно и подробно.
У нас някога е имало, но сега не знам да има - нали виждаш, дори хората с претенции за духовност са го ударили на оплюване на богатите и сиромахомилство, нищо друго не съществува за тях. Едни имали, други нямали, и това било най-голямото нещастие. А че е възможно доброволно да си ограничаваш желанията им се струва лудост. :)))) |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 20:19:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ще разкажа... пътувах до Доубеязит и Хасанкейф, също до един огромен паднал метеорит тук и дупката, която оставил след себе си и хората я оставили така, до Арменската граница и още много чудни места, но аскетите са особена точка от тези пътувания и ще им отделя повече място. Най-странното от всичко за тях е, че те не общуват помежду си... или много рядко. Живеят дупка до дупка, но не на някакви общности а наистина сами. И в същото време с всички хора. Много е интересно...
А и повечето планински кюрди са така... имат семейства но живеят в землянки, без вещи, без имАне...
Друг свят... в нашия свят. |
]
Re: Извезани души, XVI част от voda на 03.11.2011 @ 17:19:51 (Профил | Изпрати бележка) | И все по-интересно става!
Дано има още много за разказване!
Привет! :) |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 19:16:26 (Профил | Изпрати бележка) | Ела ми на гости,ще помълчим... |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 19:30:06 (Профил | Изпрати бележка) | Ще те чакам! |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 19:39:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Тръгна ли за България, ще ти кажа тук...
Пиши ми ако искаш, от къде си... Пътувам най-често до София, Стара Загора и Пловдив - Пазарджик, а също и до Варна но не толкова често. Понякога и до други места... |
]
]
]
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 19:55:50 (Профил | Изпрати бележка) | Чакам те.Прегръщам те. |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 21:07:39 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Организирай ми едно ходене до Мадарския конник, никога не съм била там. Била съм всъшност като малка ама не помня. Нали каза, че чай не ти понася, ще идем да пийнем история :р |
]
]
]
Re: Извезани души, XVI част от mariq-desislava на 03.11.2011 @ 19:29:58 (Профил | Изпрати бележка) | Твоето щастие не е Тук, но ти го знаеш. |
]
Re: Извезани души, XVI част от nironi (nironi@mail.bg) на 03.11.2011 @ 21:47:53 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, когато в самотата ти се появи човек и стори с нея нещо качествено ново ))) да, не обичам самотните самоти, здравей, secret_rose! |
]
Re: Извезани души, XVI част от Haramiata на 04.11.2011 @ 10:44:44 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми харесва! Благодаря! Влизам в страничката и все едно, че с мен се случва ...
Струва ми се, че има една друга "сигнална система". Нали ги знаем иначе- първа и втора. Втората - обслужва словесното общуване. Явно има и друга, да я наречем трета, макар че всъщност е преди първата. Това е може би една система за универсално общуване. За което човек дълбоко копнее. За което може и да не подозира. Но няма по- голяма радост и удовлетворение от общуването чрез тази система. Считам, че хората, които наричаме аскети и не виждат хората като мъже и жени, общуват пред всичко чрез нея. Лесно е да се сбърка, или смеси едното с другото. Реално доста си приличат, но никак не са еднакви, или дори близки. |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 04.11.2011 @ 10:50:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Докосването до тези безлични същества е само по себе си Път... ако не към избавление, то поне към първия въпрос...
Ние винаги усложняваме. А всичко у Ирис бе толкова простичко... |
]
Re: Извезани души, XVI част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 04.11.2011 @ 12:07:24 (Профил | Изпрати бележка) | Само мога да ти благодаря,че чрез твоите разкази опознавам един по-различен свят!
Сърдечни поздрави:) |
]
Re: Извезани души, XVI част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 04.11.2011 @ 15:30:47 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Това...си е един сериозен и добър филм,който сигурно в някакъв времеви момент сигурно и ще се направи и ще отвее хиладаиеднанощните листопади като едното нищо! Пожелавам ти от сърце още много вълнуващи и сити от щастие епизоди, които...ние разбира се с удоволствие ще следим.:) А този Атилла наистина си го бива! Обслушах го порядъчно и моят фаворит също е клипа,който е дала Сребърната. А това направо ме попиля..:
http://www.youtube.com/watch?v=_YiHEualcmI&feature=related |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 04.11.2011 @ 15:49:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | "Първите сълзи в хамама.." се нарича тази музика...
Клипчетата които се намират в нета са писани предимно за филма "Великолепните 100 години" (исторически, за Сюлейман султан и Роксолана - Александра Лисовска, неговата жена)
Джан Атилла има богато творчество и много нежни инструментали... |
]
Re: Извезани души, XVI част от zebaitel на 04.11.2011 @ 18:26:14 (Профил | Изпрати бележка) | Все по-интересно става! Ума не ми го побира как си го държала всичко това в себе си досега! А може би точно това е необходимо-да се научим сами да управляваме чувствата и стремежите си, без да занимаваме околните! Аз не го мога, но твоята душа е толкова необятна, че сякаш е способна да побере всичко!!! |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 04.11.2011 @ 19:58:31 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Хората все крием нещо, все някакви тайни пазим от другите или себе си, все този да не чуе, онзи да не научи, хората не ги вълнувало и прочее... и не зная защо...
Убедена съм, че всеки един може да напише подобна история, че и по-тежка или красива.. Но сме свикнали да носим дрехи, шапки, кожуси, маски. И макар да ми прилича наистина на разголване, олеква като си го пиша.
А хората, за които пиша, заслужават да бъдат писани...
Не знам наистина защо го пиша. И много са причините, и нито една съществена нямам. Много трудно се измъкнах от дупката си и започнах да разказвам, и наистина - ако за вас е странно или интересно, за няколко милиарда на земята е ежедневие...
Благодаря Зеб. Ти го отнесе днес. Извинявай.. |
]
Re: Извезани души, XVI част от zebaitel на 04.11.2011 @ 22:01:06 (Профил | Изпрати бележка) | Да го отнеса ли! Че аз чета по няколко пъти всеки ред! Толкова ми е непознато, странно, интересно, заслужаващо познаване, разбиране и уважение! Не мога да го видя и усетя по друг начин, освен чрез теб! А ти пишеш, защото си проводник на всички тези непонятни и омайващи неща до нашите души! И си благословена, че го можеш и го правиш! Не се съмнявай в това нито за миг! |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от zaltia на 04.11.2011 @ 21:46:34 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си невероятна Меги....
|
]
Re: Извезани души, XVI част от zaltia на 04.11.2011 @ 21:55:22 (Профил | Изпрати бележка) | Аз казвам това което мисля и чувствам след прочита!
А ти просто ми кажи... да кажем лека нощ! |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от zaltia на 04.11.2011 @ 22:09:58 (Профил | Изпрати бележка) | Сънищата винаги ни пречат...нали!
Знам много добре как да ти пожелая Лека нощ на един друг език...
но, тих сън как е...не се сещам!
Напиши ми го моля те, за да не се ровя по речниците! |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 04.11.2011 @ 22:15:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Sessziz uyu... ми казваше Ирис а ползваната често форма е Sessiz Uykular
В Турция не пожелават лека нощ, а добра нощ или тих сън... защото няма как да е лека... Или може би моите хора така само го тълкуват..
|
]
]
Re: Извезани души, XVI част от zaltia на 04.11.2011 @ 22:28:56 (Профил | Изпрати бележка) | TeSekkUr ederim Megi!
Никога не съм знаел , че и този израз се използва в Турция за лека нощ, или преди лягане. Нали знаеш, че с големите букви замествам липсващите ми букви в клавиатурата...
|
]
]
]
Re: Извезани души, XVI част от zaltia на 04.11.2011 @ 22:37:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ако някога се видим...което искренно се надявам да се случи, и да е скоро....със сигурност ще си говорим много много много дълго! |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от sia на 05.11.2011 @ 12:33:20 (Профил | Изпрати бележка) | Чета всички текстове, вече ти писах.
Сълзите наистина са дар на изкуплението при определени
хора, дано са те споходили...
Благодаря. |
]
Re: Извезани души, XVI част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 05.11.2011 @ 17:50:46 (Профил | Изпрати бележка) | Намери добър преводач с английски и го пращай в някое голямо издателство, ще го глътнат като топъл хляб... |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 17:57:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Какво говориш :)))
Влади, все едно ми е дали ще бъде издавано или няма, наистина...
не скромнича насилено...
наистина нямам такава цел,
обаче въпреки всичко, което пиша в този пътепис, мъжа ми ми разреши да го направя на книга ако поискам
и може някой ден да напечатаме няколко бройки за проба
обаче от сърце се радвам, че в този сайт приятелите ми го харесвате |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 18:00:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | войната ми е чужда... (външната), но благодарение на нея започнах да възприемам живота различно
не е леко да започнеш да цениш нещо, което пукната пара не струва
за любовта обичам да пиша, но дозирано вече, понеже... както ми казваше Ирис:
"Ако Любовта те изпълва, нужда от любов няма".
Мен не знам дали нещо ме изпълва, ама разбрах кое е ненужното. |
]
Re: Извезани души, XVI част от Ray_Jay на 05.11.2011 @ 18:52:35 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля си, че слънцето свети, без "нужда" да парадира с това. "Ако Любовта те изпълва, нужда от любов няма". - Просто перфектно казано!
Защото, всяка "нужда", която се опитваме да задоволяваме-доказва само едно, липсата на това, което мислим, че ни е "нужно". Ако на човек му е топло-няма да търси горещината, нали? Ако на човек му е студено-няма да търси студа, нали? Той, просто ги има!
Не знам кое е ненужното и нужното, но ми се ще да вярвам, че щом я има войната-има някаква причина, заради нея! |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 18:55:49 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Здравей Рей..
На тази земя няма нищо случайно... и всичко което ни се случва, на всички хора което се случва, е следствие.
А любовта, която всеизпълващо докосва... не познавам, но ще разказвам за неговото познание в Нея...
И не е само той... |
]
Re: Извезани души, XVI част от ANG на 05.11.2011 @ 19:08:35 (Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | отговарям на Ray_Jay и на себе си (на глас)
Любовта е висша ценност, която Посветените усещат и разпознават като Първата (на първо място в ценностната им система - казано по западняшки). Има много нива и степени на проявления. Любовта между момче и момиче е материална - всеки иска другия само за себе си. Още по-обсбеваща е любовта между майка и дете.
Ирис... той е опознал Безусловната Любов - как да има нужда от стотиците други видове любов, след като неговата е на върха на човешката пирамида.
За мен Любовта затопля, дава човешкия смисъл на Светлината, която е основна (от Светлина сме съставени - човеците). За мен Светлина/Любов са равнопотавени, поне за човешкия живот на земята. Малцина човеци съумяват да подготвят себе си така, че да излъчват и да усещат Безусловна любов --- И р и с.
Ако има някакво разминаване в очакванията на Розата след като е целунала Ирис, то идва (според мен) от различното усещане и разбиране за Любовта... |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 19:18:36 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Хубави са тези размисли... но мисля, че не е толкова просто... макар да ми се искаше. Личността (земната) остава до края. Иисус е влязал в града на гърба на магаре (егото). На Ирис изобщо не му бе леко и никога не му е било трудно. Но ще пиша за това нататък...
Просто... дори с Божествената Любов, ние пак сме хора, объркани хора, влюбващи се хора, чувстващи хора... но вече не отчаяни хора - ако сме я познали.
Само дето нямаме очаквания към другите...
Е, аз се разписах все едно и за себе си говоря :)))
говорих най-общо |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 19:20:16 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | А и ние каквото и да си говорим, все няма да е истина. Аз не познавам Любовта, но познавам Ирис. Ако суфите познават Любовта, а аз познавам Ирис, мога поне да разказвам за Ирис... |
]
]
]
Re: Извезани души, XVI част от Ray_Jay на 05.11.2011 @ 19:23:45 (Профил | Изпрати бележка) | ANG, да при стандартните норми на любов-всеки иска другия за себе си. Естествено, ще се мине през етапите на "зависимост" и "обсебване", които ни учат, че свободният избор е неприкосновен!
За обичта между майка и дете-преди време проумях къде е "уловката", а именно, че хората приемат, че детето е тяхно.
За мен Любовта затопля, дава човешкия смисъл на Светлината, - Човешкият смисъл на Светлината? А къде отива Тъмнината, тогава? Истинската любов (според мен) няма нужда от никой и нищо! Слънцето има ли причина, поради която грее? |
]
Re: Извезани души, XVI част от ANG на 05.11.2011 @ 19:35:14 (Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | Човешкият смисъл на Светлината? А къде отива Тъмнината, тогава?
Тъмнината е непроявена Светлина - така аз я възприемам и тази мисъл не е моя.
Ако приемем че има Тъмнина, то по пътя на просветлението тя постепенно се превръща в Светлина - на една полоса са, не са огледален или противопоставящи се образи/лица/явления/свойства
не са антагонисти, Светлината не е Рай, а Тъмнината - Ада |
]
Re: Извезани души, XVI част от Ray_Jay на 05.11.2011 @ 19:45:55 (Профил | Изпрати бележка) | ANG, как може човек да познае Светлината, без да е познал Тъмнината? А и би ли я оценил? Както и любовта? |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 20:04:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | "Ако има някакво разминаване в очакванията на Розата след като е целунала Ирис, то идва (според мен) от различното усещане и разбиране за Любовта..."
Ето тук е мрака. Аз минах през ада, буквално. А той ме чакаше на другия край и ми спускаше спасително въже. След много години, в наши дни, бях убедена, че повече такъв ад няма да има, понеже съм се научила от него уж, ама пак се случи. Ада си е ад, мрак, тъмнина, и е само вътре в нас. В нас е и зародиша на Светлината. Свободният избор е онова, което може да ни тласне към избавление, свободният избор ни е довел до тук също така. Но са два свята... поне по думите на избавените... |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 05.11.2011 @ 20:10:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Професоре, покрай тебе вечно много приказвам, карай ми се :)))
Казвам и това и млъквам -
в онази година, когато се запознах с Ирис не знаех нищичко за Бог, Любовта или Светлината, не знаех нищо за суфизма, за езотериката. Вълнуваха ме всички религии и ги бях изучавала до някъде в унито, но представа си нямах, че съществува нещо извън света. Това е времето на първите ми въпроси и отговори, първата стъпка на търсенето и в тези глави се придържам към мисленето ми тогава, доколкото успявам, понеже днес имам други идеи в главата и ми е трудно. В този пътепис всичко ще се случва точно толкова бавно, колкото беше и на живо, и точно толкова трудно...
Словата на Ирис и приятелите му,с които се запознах в последствие, разбирам едва днес, но в поредните глави ще описвам както беше тогава, когато само гледах и се чудех и нищо не разбирах, само подозирах някак, че може би това е пътят ми..
Затова може би ще възникват подобни разговори, но много от нещата които ще казвам в тези близки глави няма да са онова, което знам днес. Ти представяш ли си, трябваше да забравя всичко научено. :)) |
]
Re: Извезани души, XVI част от Ray_Jay на 05.11.2011 @ 20:49:14 (Профил | Изпрати бележка) |
вече отговорих
няма тъмнина
тъмнината е част от един и същи все повече просветляващ Път -
Чакай, това звучи като думите на Буда, че всички са буди, но не го знаят. Тъмнината, ако приемем, че я няма-ок, но аз питам как ще може някой да оцени Светлината, ако никога не се е сблъсквал с Тъмнината? Как ще има просветляващ Път, след като, ако няма Тъмнина-към какво ще се "просветлява" човек, та той си е просветлен? |
]
]
]
Re: Извезани души, XVI част от Ray_Jay на 06.11.2011 @ 12:17:37 (Профил | Изпрати бележка) | "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе." - Подобна мисъл преди време си я обясних с примера за свещичката и тъмната стая-една запалена свещ да има, мракът се разпръсква. Ако стаята пък е светла, колкото и "мрак" да се сложи в нея-все Светлината е повече!
Може и да бъркам разбира се, и ще ми е интересно, ако има друго обяснение. :) |
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 06.11.2011 @ 12:42:00 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не зная, Рей... може би в осветената стая пламъчето на "свещичката" да остане незабелязано... Изкуствената светлина винаги печели надмощие, но е нетрайна.
Мисля, че всичко зависи от стаята... |
]
Re: Извезани души, XVI част от Ray_Jay на 06.11.2011 @ 17:23:51 (Профил | Изпрати бележка) | Това не беше ми хрумвало. Изкуствена светлина... |
]
]
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 06.11.2011 @ 17:13:52 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много моля всички, които влизат в този пътепис - не слагайте линк към него другаде, особено във Фейсбук. Молба..
Аз искам да го има само в Хулите... затова избрах да го пускам само тук.
Спирам публикуването на останалите глави и тук обаче. Не беше добра идея да го пиша изобщо.
Благодаря ви. |
Re: Извезани души, XVI част от elsion (negesta@gmail.com) на 06.11.2011 @ 22:36:26 (Профил | Изпрати бележка) | "Свивах се на кълбо от емоции под заснежения прозорец на шестия етаж, не виждах и не чувах нищо и пишех, пишех по салфетки, късове вестници, тетрадки или направо на стената в кухнята и изваяните образи все повече ме изумяваха. Не бяха слова за нещастна любов - такава на практика нямаше, нито за щастлива - каквато също. Бяха за нещо, чието присъствие долавях но не разпознавах, сякаш булото на забравата го обвиваше далече от ума ми или просто не беше родено и обърканото ми съзнание търсеше в необятността на нищото."
Нямам време, и въпреки това да знаеш, че те следя... А по-горният пасаж ме изуми не за друго, а защото за първи път виждам някой да напише онова, което често се случва и с мен, на пристъпи - точно, ама точно такова.
Прекрасна е душата ти, Сикрет. Много светлина от мен ... и сила. |
] | |