ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 756
ХуЛитери: 0
Всичко: 756
| В шепи на зима,
снежен човек – не прогледнах... Феса ми сламен
немият вятър превзе.
Ех, да се имах...
бих ти се дал до последно.
Ех... да се нямах...
в остатъчни капки в нозете ти...
Гладно врабче от
окото-маслина ми клъвна –
Рад го нахраних,
но само за ден или два.
Стъпки по челото
врабчови спят хладнокръвно,
сякаш събрани
в букетче по тази глава.
Букетче за теб
или твоята сянка по мене,
която спаси ме
от стапяне в светлите дни.
Две вейки – ръце
са безкрайно в снега уморени,
но незаменими
и никой не ще ги смени,
понеже допряха
по нещичко в твоята свежест
и мъртви – разцъфнаха
в рамото бяло листа,
животът помаха
с ръцете в човека си снежен
и сила ми вдъхна –
да видя неснежен света.
Разбираш ли колко
си скрита, невидима, тайна...
И колко си много
за моята зимна тъга...
Но тихата болка
на моята мъничка трайност,
е бавния огън
от който ще се разтопя.
И с капките първи
ще върна обратно живота,
от който преля ми,
когато край мене се спря.
В земята ще върна
на първо кокиче доброто...
И колко ме няма...
И има ме. Благодаря!
Публикувано от aurora на 03.11.2011 @ 08:44:32
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"след есен" | Вход | 6 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: след есен от diva_voda на 03.11.2011 @ 08:56:27 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам колко те има и няма теб, а и лирическият, но определено присъствието в поезията е осезателно! И безапелационно:) Много ме радваш, Венци! удивителни стихове редиш! |
Re: след есен от ATOM на 03.11.2011 @ 09:31:59 (Профил | Изпрати бележка) | мисля, че има няколко доста нескопосани местенца
ама аз все се извинявам, че редя експресиите си, а не поезия
благодаря за присъствието и отношението |
]
Re: след есен от diva_voda на 03.11.2011 @ 09:52:55 (Профил | Изпрати бележка) | "експпесиите" :)) за едно и също говорим, разбирам прекрасно, не се безпокой |
]
Re: след есен от ATOM на 03.11.2011 @ 09:32:54 (Профил | Изпрати бележка) | да...
трябват му май,
понякога...
Благодаря! |
]
Re: след есен от desert_inrose на 03.11.2011 @ 09:48:08 (Профил | Изпрати бележка) | разплакваш, човеко...
а щом си снежен, малко ти е раничко да се топиш така
обективно - зимата тепърва предстои... |
Re: след есен от ATOM на 03.11.2011 @ 09:52:58 (Профил | Изпрати бележка) | да, предстои (това заплаха ли е)
но в хората (били те и снежни човеци) и особено - в чувствата им, какво обективно да търсим |
]
Re: след есен от desert_inrose на 03.11.2011 @ 10:01:54 (Профил | Изпрати бележка) | всичко това
трябваше да е успокоение |
]
Re: след есен от ATOM на 03.11.2011 @ 10:11:23 (Профил | Изпрати бележка) | за мен ли...
напоследък съм доста приемащо-спокоен
но експресията си е експресия
извинявам се, че ти въздействам с нея неблаготворно |
]
Re: след есен от desert_inrose на 03.11.2011 @ 10:17:57 (Профил | Изпрати бележка) | не, за мен :)
а може и да не е толква неблаготвоно въздействието
зависи от субективните възприятия |
]
]
Re: след есен от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.11.2011 @ 14:00:37 (Профил | Изпрати бележка) | Какво и да ти напиша, ще питаш дали не е диагноза, така че - поздрави за стиха, Венци:) |
Re: след есен от ATOM на 03.11.2011 @ 14:46:18 (Профил | Изпрати бележка) | не бе, що...
"сериозна работа" просто си звучи стряскащо :)
пък и диагнозата би могла да е правилна
ето, глей,
как ми показваш,
че с оглед на симптомите ми,
би следвало да ме третират внимателно :р |
]
Re: след есен от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.11.2011 @ 15:59:20 (Профил | Изпрати бележка) | истината е, че има израстване при теб, стих след стих, и това отстрани добре се вижда.. |
]
Re: след есен от ATOM на 03.11.2011 @ 17:22:53 (Профил | Изпрати бележка) | това означава, че ще си бъда все малък
между другото
с интерес установих
в някои сборници "Избрано"
в които публикациите следват хронологията на нечие творчество
че силни, художествени и по-импониращи ми стихове
са по-скоро началните
отколкото последните
накрая винаги се превръщат в някаква рутинираност
нали - или си го имаш, или си го нямаш
като не ти е дадено, колкото и да израстваш...
|
]
Re: след есен от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.11.2011 @ 22:19:11 (Профил | Изпрати бележка) | При някои автори и аз съм го забелязал, но при други не - така че - не е правило...Истината е, че образите и идеите на младостта са по свежи и оригинални, а по-късно метафоричното отстъпва пред афористичното...въпросът е да се прави разлика между опит и рутина.
На теб със сигурност ти е дадено. А и си приблизително в средата на началния период, имаш още време да вървиш нагоре:) |
]
Re: след есен от ATOM на 04.11.2011 @ 08:17:20 (Профил | Изпрати бележка) | отдавна не съм по амбициите
но бих дал повече от себе си, ако можех да се съсредоточа върху това
обаче се налага основното ми занимание да е нещо, което ме занимава само с несъвместимостите ни |
]
Re: след есен от artist на 04.11.2011 @ 11:25:54 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, ATOM!
...чета и си мисля...мисля си и пак чета...
"Но тихата болка
на моята мъничка трайност,
е бавния огън
от който ще се разтопя."
Поздрави, ATOM! |
Re: след есен от ATOM на 04.11.2011 @ 15:56:36 (Профил | Изпрати бележка) | много поздравен тоя атом, чак интерференция се получава... :) |
]
]
] | |