Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 756
ХуЛитери: 0
Всичко: 756

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаслед есен
раздел: Любовна лирика
автор: ATOM

В шепи на зима,
снежен човек – не прогледнах...
Феса ми сламен
немият вятър превзе.
Ех, да се имах...
бих ти се дал до последно.
Ех... да се нямах...
в остатъчни капки в нозете ти...
Гладно врабче от
окото-маслина ми клъвна –
Рад го нахраних,
но само за ден или два.
Стъпки по челото
врабчови спят хладнокръвно,
сякаш събрани
в букетче по тази глава.
Букетче за теб
или твоята сянка по мене,
която спаси ме
от стапяне в светлите дни.
Две вейки – ръце
са безкрайно в снега уморени,
но незаменими
и никой не ще ги смени,
понеже допряха
по нещичко в твоята свежест
и мъртви – разцъфнаха
в рамото бяло листа,
животът помаха
с ръцете в човека си снежен
и сила ми вдъхна –
да видя неснежен света.
Разбираш ли колко
си скрита, невидима, тайна...
И колко си много
за моята зимна тъга...
Но тихата болка
на моята мъничка трайност,
е бавния огън
от който ще се разтопя.
И с капките първи
ще върна обратно живота,
от който преля ми,
когато край мене се спря.
В земята ще върна
на първо кокиче доброто...
И колко ме няма...
И има ме. Благодаря!


Публикувано от aurora на 03.11.2011 @ 08:44:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   ATOM

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 04:39:12 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"след есен" | Вход | 6 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: след есен
от diva_voda на 03.11.2011 @ 08:56:27
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам колко те има и няма теб, а и лирическият, но определено присъствието в поезията е осезателно! И безапелационно:) Много ме радваш, Венци! удивителни стихове редиш!


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 09:31:59
(Профил | Изпрати бележка)
мисля, че има няколко доста нескопосани местенца
ама аз все се извинявам, че редя експресиите си, а не поезия

благодаря за присъствието и отношението

]


Re: след есен
от diva_voda на 03.11.2011 @ 09:52:55
(Профил | Изпрати бележка)
"експпесиите" :)) за едно и също говорим, разбирам прекрасно, не се безпокой

]


Re: след есен
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 03.11.2011 @ 09:07:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Две въгленчета му трябват на снежния човек - малко обич - за да прогледне и да се разтопи от щастие.
Много ми допадна!
Поздрав!


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 09:32:54
(Профил | Изпрати бележка)
да...
трябват му май,
понякога...

Благодаря!

]


Re: след есен
от ami на 03.11.2011 @ 09:17:20
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
всичко това и в дъх се побира ..и в спирането на дъха дори.., ама е красиво и в думите венци :))


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 09:34:03
(Профил | Изпрати бележка)
ами...
то си издишано... :)

]


Re: след есен
от desert_inrose на 03.11.2011 @ 09:48:08
(Профил | Изпрати бележка)
разплакваш, човеко...

а щом си снежен, малко ти е раничко да се топиш така
обективно - зимата тепърва предстои...


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 09:52:58
(Профил | Изпрати бележка)
да, предстои (това заплаха ли е)

но в хората (били те и снежни човеци) и особено - в чувствата им, какво обективно да търсим

]


Re: след есен
от desert_inrose на 03.11.2011 @ 10:01:54
(Профил | Изпрати бележка)
всичко това
трябваше да е успокоение

]


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 10:11:23
(Профил | Изпрати бележка)
за мен ли...

напоследък съм доста приемащо-спокоен

но експресията си е експресия
извинявам се, че ти въздействам с нея неблаготворно

]


Re: след есен
от desert_inrose на 03.11.2011 @ 10:17:57
(Профил | Изпрати бележка)
не, за мен :)

а може и да не е толква неблаготвоно въздействието
зависи от субективните възприятия

]


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 10:42:33
(Профил | Изпрати бележка)
разбира се ...възприятия...

]


Re: след есен
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.11.2011 @ 14:00:37
(Профил | Изпрати бележка)
Какво и да ти напиша, ще питаш дали не е диагноза, така че - поздрави за стиха, Венци:)


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 14:46:18
(Профил | Изпрати бележка)
не бе, що...
"сериозна работа" просто си звучи стряскащо :)
пък и диагнозата би могла да е правилна

ето, глей,
как ми показваш,
че с оглед на симптомите ми,
би следвало да ме третират внимателно :р

]


Re: след есен
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.11.2011 @ 15:59:20
(Профил | Изпрати бележка)
истината е, че има израстване при теб, стих след стих, и това отстрани добре се вижда..

]


Re: след есен
от ATOM на 03.11.2011 @ 17:22:53
(Профил | Изпрати бележка)
това означава, че ще си бъда все малък

между другото
с интерес установих
в някои сборници "Избрано"
в които публикациите следват хронологията на нечие творчество
че силни, художествени и по-импониращи ми стихове
са по-скоро началните
отколкото последните

накрая винаги се превръщат в някаква рутинираност

нали - или си го имаш, или си го нямаш
като не ти е дадено, колкото и да израстваш...

]


Re: след есен
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.11.2011 @ 22:19:11
(Профил | Изпрати бележка)
При някои автори и аз съм го забелязал, но при други не - така че - не е правило...Истината е, че образите и идеите на младостта са по свежи и оригинални, а по-късно метафоричното отстъпва пред афористичното...въпросът е да се прави разлика между опит и рутина.
На теб със сигурност ти е дадено. А и си приблизително в средата на началния период, имаш още време да вървиш нагоре:)

]


Re: след есен
от ATOM на 04.11.2011 @ 08:17:20
(Профил | Изпрати бележка)
отдавна не съм по амбициите
но бих дал повече от себе си, ако можех да се съсредоточа върху това
обаче се налага основното ми занимание да е нещо, което ме занимава само с несъвместимостите ни

]


Re: след есен
от artist на 04.11.2011 @ 11:25:54
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, ATOM!
...чета и си мисля...мисля си и пак чета...

"Но тихата болка
на моята мъничка трайност,
е бавния огън
от който ще се разтопя."

Поздрави, ATOM!


Re: след есен
от ATOM на 04.11.2011 @ 15:56:36
(Профил | Изпрати бележка)
много поздравен тоя атом, чак интерференция се получава... :)

]


Re: след есен
от artist на 04.11.2011 @ 22:43:52
(Профил | Изпрати бележка)
...:)

]


Re: след есен
от ATOM на 05.11.2011 @ 12:14:26
(Профил | Изпрати бележка)
.

]