Тихо,
тихо е във гората.
Отдавна спят
и таралежите,
и мечките,
и змиите.
А леденият дъх на зимата
попари
листи,
цветя
и птици.
Скова реките.
Слънцето прогони.
Такава тишина,
страх да те хване.
Единствен пъстрият кълвач
със острата си човчица
пробива,
разкъртва тишината
и чука,
чука в сънищата
на гората:
„Не спете, братя,
погледнете,
все още можем
да преборим
зимата
на мрака...“
Ружа Велчева