Сред дюлев аромат
отцежда златни капки залезът.
С последните лъчи едно червено слънце
по нишки медени докосва моя поглед
и храни щедро чувството вечерно.
Последните лъчи
люлеят в златна люлка
пейзажа есенен на планината,
отпускат го в предзимна дрямка,
завиват го с прозрачни сенки.
Потъва слънцето в далечината,
удавено във залезната пяна
и тръгват сънища по нощните пътеки.