Прегръща мокра люспестата лига
зелен гергеф змеица малка,
ситни зверове е скрила
в родните земи,
искрица жалка тя хлади
и в усмивката въздишка
ветрее поглед, низ не стига
сърцето да се огради
със тънка златна нишка.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|