Не знаех, че вали от синевата,
че нощем птиците бълнуват...
Че спомените ще тъгуват,
от кривите бодли на самотата.
Сълзи в очите, думи - неразбрани!
Прашец в косите на русалка
и пръстен в шепичката малка -
поникнал от безкръвните ми рани.
Над чаша айсберг с малцови етюди
и дим от свещ - неразтопена...
Завеса прашна - празна сцена,
ефирен танц на лунни пеперуди.
И небе разцъфнало от звездна мощ,
от орбити и колесници...
От дъх на пясъчни къдрици -
разпънали плебейската ми нощ.
На остров тъжен - странни листопади,
рисуват багри по стъклата...
Разсечен изгрев скри вината
и някой... ще ми се обади!
На моята муза