автор: alkaltchev

Честит празник, народни будители!


Богове – поругани.
Символи – сринати.
Сякаш всичко
започва от утре.

Търсим бъдеще
в тъмното минало.
Построеното вчера,
днес рутим.

По модела мойсеев
се лутаме пак,
за да спрем
да се гледаме чужди.
Ако някой успее,
друг подлага му крак,
но го търси
за помощ при нужда.

Безобразно крадем
от живота край нас.
Не прощаваме
даже на себе си.
И живеем екстремно.
Живеем на час.
Като в комикс живеем.
И в ребуси.

Изведнъж
преоткрихме парите.
Не видяхме
в богатството бедност.
Капиталът
заченат „ин витро”
стана нашият „модус вивенди.”

Направихме прехода
проход
за приходи,
затова още тъпчем
на място.
От живота на кредит
още тръпнем за лихвите,
а от тях други
правят богатство.


Всеки търси
във всичко изгода
Полза търси.
В излишък.
Веднага.
Би изкупил
дори кислорода
и без капчица свян
би продал го.

През какво ли
не минахме вече.
Тоя преход
ни цъфна на пъпа.
Късовратите,
едри човечеста
поумняха,
не са вече тъпи.

Изгориха бухалките.
Спряха
да ни стряскат
с убийства капризни.
Отначало
несигурно, плахо,
го удариха
всички на бизнес.

Изведнъж
се сдобиха със дипломи.
Титли даже
си купиха някои.
И се втурнаха
във политиката
огладнели за власт
и по-лакоми.

С капитали
грижливо препрани.
С чиста съвест,
като след катарзис.
Адвокати,
грижливо подбрани
сътвориха от тях олигарси.


Страховитата
сила на правото,
ги събра
и им даде закрилата.
И си върнаха
новите дяволи,
безпощадното
право на силата.

Как така
изведнъж проумяха,
че без власт
капиталът баласт е.
След грабеж четвърт век –
те разбраха,
че класа им трябва,
не каста.

Пак сдоби се
народът с елит
от платени
полит-бизнесмени.
Дрехи маркови,
скъпи коли
дефилират
на кризисна сцена.

Постоянно
ни вадят очите
с капитали,
дворци и палати.
Всичко вече
е скрито-покрито
и е плод
на редовна заплата.

Днес безсрамно
на показ излизат
далавери
и кражби жестоки.
Но в затворите
никой не влиза.
Има давност.
Изтекъл е срока.


Политиката
вече е мандра.
Цирк
широко открит
за народа.
Ритни-топковци,
шоу-таланти,
чалга-гърли,
плетачки на мода...

Всички тичат
народ да спасяват.
Хайде давай народе,
гласувай.
Избери ги,
властта ще им трябва.
После пак,
ако искаш ги псувай.

Гледай как
ти се смеят в очите
в ежедневните
шоу-програми.
И те грабят,
и лъжат открито
с ес – ем – еси,
в ефира екранен.

Вече всичко е
шоу та дрънка.
И прелива
от празно във пусто.
Силни, ялови
яки издънки,
днес отглеждаме
вместо изкуство.

В здравни каси
заключиха здравето.
И просветата
еша си няма.
Неграмотност
се шири в държавата,
вред цари
простотия голяма.


Намаляваме
бързо и сигурно.
Гаснем.
Бягаме.
Чезнем.
Топим се.
Цял народ,
няма жизнени стимули.
По чужбина
набиваме клинци.

Наживяхме се
на демокрация.
Вече
20 години и кусур
целокупната
българска нация
е заплюта
в очите от упор.

От държава, която
не тачи народа си,
а го ползва
за мръсен парцал.
Най-цинично
прикрита зад логото,
да не вземаш
преди да си дал.

И какво
да и даваме още?
Двете голи ръце,
като грях
ни оставиха,
за да се пощим.
Не да можем
да работим с тях.

И какво ли
ни дават да вземем?
Помощ, пенсия
или заплата...
Плащат колкото
да не умреме.
Запустяха
отдавна селата.


Градовете
претъпкани с хора
се задъхват
от липса на въздух.
Тъпотията
няма умора.
И неможеш я хвана.
Тя плъзне.

А животът ни
станал е чалга.
Идеалът ни,
чичко-паричко.
Рови в кофите
бледен идалго.
Там в боклука
е хвърлено всичко.

И сънуваме
всички наяве.
На спасение
търсиме знаци.
Стига толкова
вече сме спали.
Бяхме Българи.
Бяхме юнаци.

Но кръвта ни
е още червена.
Устойчив е
геномът ни древен.
И на пук –
ще ни има във времето
ако спрем
да се мразим и дремем.

Чак тогава
народът е нация,
мъдростта
щом и стане опора.
Няма нова
цивилизация.
без обичащи себе си хора.