| Руси. Диарбакър.
2005
- Меги, няма се плашиш, всичко е загубено.
Аз просто бях на седмото небе от щастие. Ако има човек на тази земя, когото наистина обичам повече от себе си, то това е Руси - по-малкия ми брат. Ведро същество, което на пръв поглед изглежда сърдито на света, но съумява да внесе радост и усмивки и в най-закоравялото сърце. Обикновено център на внимание навсякъде, бе свикнал да говори много и предимно хуморески, обърнати единствено към него. От както се роди в един напечен първоюнски следобед, малко след шестия ми рожден ден и ококори любопитни черни копчета към мен та чак до днес това момче е душата ми в пълния смисъл на думата. Бях увиснала на врата му и през сълзи се смеех на опитите му с дърдорене да си поеме въздух:
- Трябваше да ме предупредиш да не нося багаж, че ти трябва някой да те остърже от автогарата и да те отнесе у вас.
Небрежно елегантния му вид ми припомни случка преди години, когато на сутринта след абитурентската му нощ отидох да си го прибирам и го сварих сериозно съсредоточен да опитва да напъха сакото си в джоба на панталона и се оплакваше, че някой искал да го обеси. Смъкнах завитата около врата му вратовръзка и по целия път до нас слушах как света се е напил и опитва да го събори, макар че целия ухаеше на уиски за което получих оправдание, че се е поливал с бутилката да му расте косата. Днес носеше кадифена шубичка, панталонче и черна ризка, и изглеждаше по-красив от всякога. По пътя ми разказа за 24 часовото си пътуване. Седял до мъж, който през целия път джвакал дъвка и на приблизително стотина километра от Татван автобуса спрял за да качи овчар и двадесетина овце, замръзнали насред пътя. Оказало се, че агънцата са доста разговорливи и Руси не беше скучал. Ванесса го гледаше подозрително докато накрая не заджоголи на бебешки и мисля се разбраха.
- Дека го царствения? М?
- В болница е.
- Как тъй?
- Падна по гръб и се удари.
- Винаги съм твърдял, че лъвовете само външно приличат на котки.
Посетихме мъжа ми в болницата а до два дни дома ми бе препълнен с цветя и съчувствени картички. Остроумията на брат ми помогнаха в голяма степен да понеса случката леко и да забравя за горчивата утайка от последните си съмнения. Остана с мен до изписването на G. който бе получил два месеца болнични за възстановяване и заедно решихме щом стане възможно да се разходим до Мардин преди да заминем за Анкара за операцията на Ванесса. Джерен ни посети заедно с астеймена и други колеги на мъжа ми и обявиха дата за годеж а после около час разговаря надълго с мъжа ми в кухнята, което не убягна от зоркото око на Руси.
- Има ли причина да разбия нечий нос?
- Не.
- Значи твоя, щом не казваш.
- Не знам какво става, остави ме на мира. С нас всичко е наред.
Обаче не беше наред.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от aurora на 01.11.2011 @ 10:24:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Извезани души, XIV част" | Вход | 19 коментара (66 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XIV част от Omaia на 20.11.2011 @ 08:37:24 (Профил | Изпрати бележка) | Изостряш апетита на читателя и го караш да те последва послушно нататък към другите глави на романа. |
]
Re: Извезани души, XIV част от joy_angels на 17.11.2011 @ 17:20:48 (Профил | Изпрати бележка) | В един разказ - черно и бяло. Отнасям се, така съм се потопила в романа ти, Меги... |
]
Re: Извезани души, XIV част от joy_angels на 17.11.2011 @ 17:32:21 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали я разбирам...
Пък и автентичността на разказвача е много важна.
Има нещо, което можеш да направиш обаче, в името на по-лесното четене - прави параграфите по-кратки. Накъсай текста. Но и това е само пожелание, латиноамериканските прозаици пишат доста ... мащабно в този смисъл. :)))
Аз обаче продължавам да се чудя на куража ти да го живееш точно този живот, точно там и точно така. Може би защото нося не особено топли спомени от срещата си с Истанбул преди 10 години. Още от проверката на границата изпаднах в стрес, който не ме напусна до завръщането ми (бях там в командировка). Иначе градът ме очарова с екзотиката си, извиквам много приятни спомени за моментите, в които се бях отпуснала и се наслаждавах на живописността. Но Мала Азия... местата където живееш... не бих могла. Наистина си герой в очите ми! И това няма общо с уменията ти да водиш разказа.
Ти промени отношението ми към всичко, писано от теб. Сякаш вече те познавам...
Здравей. :))) |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 17.11.2011 @ 17:43:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ееее ами ние се познаваме де, от есенния бал :)))
:р
Аз пък мислех че не е хубаво да са много кратки главите и сега с това съветче ме улесняваш...
То всъщност са според отделните събития, които описвам, и някои се получават дългички други - кратки, и вписвам допълнително по нещо за да добият форма, но ще те послушам. Краткото е по - приятноз а четене.
А тъй. Стига само сте ме хвалили че станах като дебел персийски приказкоразказвач с пълна с фурми уста :))) |
]
Re: Извезани души, XIV част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:07:23 (Профил | Изпрати бележка) | Не, Меги, нямам пред вид главите, а параграфите, новите редове. В новия ред очите си почиват - затова мнозина обичат пряката реч. Когато един параграф е дълъг двадесет и повече реда, окото се обърква, често се препрочита един и същи ред, затова е по-лесно, когато новият ред е по-често, отколкото го използваш в момента. А смислово разказите ти позволяват това накъсване.
Но пак казвам - това е бял кахър. |
]
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 10:28:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Докато търсех една снимка из нета попаднах на много интересно пътеписче за Диарбакър. Прочетете го, и снимките са хубави.
http://patepis.com/?tag=%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%81%D0%B8 |
Re: Извезани души, XIV част от Vesan (proarh92@abv.bg) на 01.11.2011 @ 10:52:41 (Профил | Изпрати бележка) | Много увлекателна поредица... с удоволствие я следя! |
]
Re: Извезани души, XIV част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 01.11.2011 @ 11:06:30 (Профил | Изпрати бележка) | Продължавам да чета с интерес и удоволствие!
Сърдечни поздрави:)))
Честит Празник! |
]
Re: Извезани души, XIV част от Haramiata на 01.11.2011 @ 11:21:12 (Профил | Изпрати бележка) | Ах, тези шевици! И черни, и пъстри, и непознати, и... а, съвсем познати!!!Благодаря за поредното изумително пътешествие! А добавката е наистина забележителна! Трябва да се четата тези неща ... Че се самозатваряме в собственото си невежество и предразсъдъци ...
Много е голям светът ... и е много малък ...
Ама пък как не са те надушили от някое периодично издание ... Читателите му ще дебнат по будките кога ще се появи следващия брой ... |
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 11:23:49 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не ми гали егото с пауново перо че и без друго се е надуло до тавана :)
Ваняяяяяяяя болииииииии
и не е от пътеписа ми...
нека ти издам - той ме разсейва, затова го пиша.. друга полза от него няма |
]
]
Re: Извезани души, XIV част от anonimapokrifoff на 01.11.2011 @ 11:36:19 (Профил | Изпрати бележка) | Голямо удоволствие ми е твоето писане. |
]
Re: Извезани души, XIV част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 01.11.2011 @ 12:11:31 (Профил | Изпрати бележка) | Тук съм и искам допълнително:) |
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 12:17:34 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В следващата глава разказвам за нещо изключително красиво, което никога няма да забравя... един миг, в който разбрах, какво означава думата вълшебство.
Утре :)
Дано не ти омръзне да четеш. |
]
Re: Извезани души, XIV част от voda на 01.11.2011 @ 13:09:05 (Профил | Изпрати бележка) | Честит Празник, Роуз!
:))))) |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 14:42:44 (Профил | Изпрати бележка) | Да си открадна първи ред,а?
Добре де,бяла си бяла си,не си кюрдка,ами ако си туристка,пак ли така се държат? |
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 14:47:40 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Този първичък ред колко пъти ме е спасявал... :)
Не зная, откровено. Но мисля, че те са точно толкова гостоприемни към всички, които обичат, и дори много повече - защото в тези среди има неща, които не се споделят с външни...
Но не зная.
При други гостувания, когато с нас са били родствениците ни, не е имало промяна... и нещата, описани в тази глава навярно биха могли да се случат дори на турист, стига да има кой да го представи на такива семейства. Но което разказвам в следващата глава... категорично е само за много близки :) |
]
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 14:52:39 (Профил | Изпрати бележка) | Не за гостоприемството,говоря за другата случка и намесата на брат ти.Ако си туристка и ей така си си разхождаш,а брат ти е мъж до теб.
Нещо не им приемам нравите.И четейки се сещам за една снимка по нашумялата история за момичето пребито с камъни,а мъжа сто удара с камшик. |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 14:59:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много неща и аз не приемам но живота сред тях ме научи да ценя всичко, което са, да ги приемам каквито са и да не се намесвам...
Убити с камъни има толкова много...
в техния свят.
В нашия - убиват с друго.
:)
По онова време ходех изрусена на кичури и се обличах доста предизвикателно, макар не неприлично. Един възрастен мъж едва ли се интересува от причините за това, но мисля - усеща заплаха. И го разбирам... |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 15:02:09 (Профил | Изпрати бележка) | Каква заплаха може да е жена,било то и руса с бебе на ръце,за него?
Ох,кажи ми да млъкна. |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 15:03:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Заплаха... не за него, за светините му е...
Не млъквай де :) аз ще отговарям според което знам и усещам... но може и да греша, моето мислене е на чужденка, която за малко само се е докоснала. |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 15:01:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Според законите на Шерията жената може да излиза само в присъствието на мъж роднина до 3 степен - брат, баща или съпруг. Ако не е толкова близък, и двамата получават наказание от моралната полиция, която е нещо редовно в някои страни, и за щастие - в Турция сега я няма.
Преди считах тези неща за варварски, днес зная, че са просто... закони в един различен свят, които е редно да се спазват от всички преминаващи, за да има баланс... |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 15:07:50 (Профил | Изпрати бележка) | Да бе може да те види дъщеря му и да поиска руса коса и а се разбунтува.Възможно ли е това,след като те ги пречупват още от малки. |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 15:15:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не зная какво да ти кажа... не съм сигурна дали е пречупване - така изглежда в очите на нас, европейците но истината може да е друга.
Доброто за нас може да не е добро за тях.
Години наред се чудех защо някой ще избере да живее в землянка, с два ката дрехи, един юрган и една паница, след като света е сътворил чудеса каро ролс-ройс, плазмени екрани и самолети. Те се чудеха на мен, че имам подобни желания...
:) |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 15:18:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много многословна ме правиш :))) Аз например, много обичам Коледа и Великден, още от ранно детство, понеже свързвам това с уюта на семейния дом, с топлината на майка ми, с всичко, което едно дете цени. Едва миналата година научих какво са Коледа и Великден обаче. И макар да не ги празнувам вече както преди, топличкото в традицията, предадена ми от близките, си остана. За тях не е пречупване мисля, за тях е начин. |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 15:23:17 (Профил | Изпрати бележка) | Да де,насаден начин.Сещам се за един филм и дървените обувки четири номера по малки за да не и пораснат краката на гейшата.Нещо такова.
Интересно ми е.За това дрънкам,много. |
]
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 19:21:17 (Профил | Изпрати бележка) | За това,това http://www.youtube.com/watch?v=yPFZm6vHYUs :)) И пазя тишина и ... да не вземеш сега да чакаш да ми пораснат краката:)) |
]
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 19:51:02 (Профил | Изпрати бележка) | Леле,как обичах този филм и Калоянчев:)
Ех... щях да мълча,ама дърпаш ме,като палаво дете ти.
http://www.youtube.com/watch?v=WYTrXYvNjlc&feature=related |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 19:58:29 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Зарязах един превод по средата заради тебе :))) ех, това детство... българско, истинско, дето децата ми не познават..
караш ме да пиша... ще взема да напиша един пътепис на детето, дето вече го няма - за играта на "куцанка" пред къщи, народна топка или ръбчета, за морените и безбройните щуротии, които бих искала да помним, да помним...
когато за 1 път отидох в София на екскурзия от у-ще в една уличка срещнахме младежа, който играел Васко да Гама от село Рупча и още мечтая за него :))))
да съм била в 4 клас...
май ще ставам писар :))) |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 20:05:17 (Профил | Изпрати бележка) | Имам една опаковка от дъвка идеал за един гюлемин ти я давам.
А на "Да бие да бие",играла ли си.
Българско,българско...да не мислиш,че сега знаят на какво да играят,не знаят.
Брането на джанки и шепа сол във вестник в джоба,да не забравиш и "Детската закуска"
Фори беше по готин:)) |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 01.11.2011 @ 20:08:18 (Профил | Изпрати бележка) | ГюзлемиН,аааа Както и да е и за баклава става |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 21:35:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ааа, това е лесно :)) даваш адрес и ти изпращам, а може и лично, често съм в България. Но аз съм на мнение, че всяка автентична вкуснотийка трябва да се опитва на място :р |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 21:33:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Дъвка Идеал :))) ах...
ех, че назад ме връщаш...
Най-готин беше Панчо от Синьо лято пък :р, макар че в началото се захласвах по Хавиер :))) обаче до днес фаворит си ми е Люк Скайуокър, още пазя едно тефтерче с негови снимчици :)))
И помня как играехме на планетата на маймуните в двора а една стара бетонобъркачка ни беше космическия кораб от Седморката на Блейк и с Мимето все се карахме коя да е Джена (мен все на Кали ме правеха)
:)))))
Джанките са друга любов - имахме си Тимуровска команда на един таван. |
]
Re: Извезани души, XIV част от kris_krispo на 02.11.2011 @ 05:44:37 (Профил | Изпрати бележка) | :)) Е,аз бях Джена,дори имам една стара снимка с намотан изолирбанд по ръцете в два цвята за гривните.Ааа,телепортирай ме сега,че скоро няма да ми се случи да хапна нещо на място.
Няма да отварям дума за отец Ралф:))
Добро утро и хубав ден! |
]
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 02.11.2011 @ 07:28:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Пък ние ползвахме празни тубички от шампоан Мелинда вместо оръжия :)))
Ралф... това ми беше любимия филм. Наскоро пак го гледах, също и Шогун.
Усмихнат ден :) |
]
Re: Извезани души, XIV част от mariq-desislava на 01.11.2011 @ 16:00:49 (Профил | Изпрати бележка) | Ами какво да каже човек, освен това, че е радващо, че имаш спасители. И едно нещо ще хакна тук, сякаш за теб е писано от Иван Радоев още през 1979 година:
Имало едно време едно бяло момиче
с кожа от гладко небе.
Старицата - нека си почине сега!
Своята сватба тя е изпила до дъно.
Остава й само единствена капка
в последния сън - небесното бяло момиче.
Една капка е плитка за жаждата.
Но в нея дълбоко и тъмно потъват
целият свят и старицата.
Имало едно време едно бяло момиче.
|
]
Re: Извезани души, XIV част от verysmallanimal на 01.11.2011 @ 19:08:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ей на - курдисали сме се в полукръг и чакаме....:):) Пиши! |
]
Re: Извезани души, XIV част от zebaitel на 01.11.2011 @ 21:14:36 (Профил | Изпрати бележка) | Чета и се чувствам в приказка, и не искам да свършва! Благодаря ти, Тайничко! |
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 01.11.2011 @ 21:29:00 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Утре ще пусна една особено красива част от моите пътешествия (поне така съм я запомнила...) и после сигурно малко почивка. Бих искала да можех да го напиша целия за седмица и да ми се маха от главата, но не се получава... :)) и не за друго, а защото всеки ден се случва по нещо ново и той пътеписа си се пише сам...
Чудя се, някога ще мога ли да сложа черта и да напиша с големи букви КРАЙ под него... |
]
Re: Извезани души, XIV част от zaltia на 01.11.2011 @ 21:37:22 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Меги!
Благодаря ти и за тази разходка! |
]
Re: Извезани души, XIV част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 01.11.2011 @ 22:44:21 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Наистина голяма сила и умение за преодоляване се искат, за извезеш така в думи душата и живота си...Освен всичко и да е литературно. Поздравявам те, защото имаш всичко това,че и в повече!Пиши,пиши,четем с интерес !:) |
]
Re: Извезани души, XIV част от kasiana на 02.11.2011 @ 01:28:30 (Профил | Изпрати бележка) | "Разбрах, че ако задавам нападателни въпроси ще получавам и такива отговори. Ние сме отговорни за всичко, случващо се наоколо ни и преследващите ни сенки носят само едно име - личното. Не беше лесно, но набутах всички съмнения в стария гардероб и пренесох мислите си към Мардин и ГАТА. "
...........................
Това е мъчително, но възможно най-мъдрото решение в ситуацията...Завиждам ти за Руси... Винаги съм мечтала да имам брат...
Всяка жена или мъж може да преживее терзанията около съмненията за вероятен "любовен триъгълник"в семейството... Възхищавам се на силния ти дух да ги преодолееш, Роузи... Аз също преди години бях в подобна ситуация, от която се опитах да изляза с усмивка, написвайки стихотворението, което ти пейсвам по-долу:
За теб, съпруже и амиго
автор: kasiana
За всички небеса и изневери,
с които младостта ми оплоди,
за времето, що и за мен намери
и любеше ме нежно до зори,
за пръстена от радост и тревоги,
със който ме дарява неведнъж,
за хубавите чужди витороги,
с които ми доказва, че си мъж,
за мислите „Осанна!” и „Разпни го!”,
които ме преследваха и в сън,
когато ти, съпруже и амиго
ме галеше и бързаше навън,
аз мъдро днес небето величая,
че ни събра в един живот суров…
Как иначе без теб щях да узная
какво е гняв и прошка, и любов!
3.04.2009
Удоволствие за мен е да чета твоя невероятен пътепис, защото ме зарежда с познания и с позитивизма на прекрасната ти душа, Сикрет Роузи!!!!!!!!!!!!!!
Бъди щастлива:))))))))))))))))))
Каси |
]
Re: Извезани души, XIV част от boliarkabg на 02.11.2011 @ 13:57:04 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | ето как човек наистина учи нови неща до края на живота си. За мене специално Диарбакър е крепост далече в Анадола, с непревземаеми стени и мрачни затвори където е завършил живота си не един български революционер от времето на въстанията против турците. Благодаря ти за вълшебния разказ! |
Re: Извезани души, XIV част от secret_rose на 02.11.2011 @ 14:11:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | да, казват, че там е турския Сибир
не исках да пиша за това... всъщност, описвам предимно неща, в които съм сигурна и нямам съмнения или само споменавам мимоходом, за да не влизам в пререкания с познатата ни история
пълно е с такива моменти в пътеписа ми - например за Кютахия... и Лайош Кошут, бях слушала какви ли не неща за пртебиваването му в Турция а се оказа, че има цели конаци, подарени му от тогавашния падишах и е бил скъп гост а не заточеник..
или Арменската граница, където заминах, специално да видя що за холокост е било и видях съвсем друго (по-нататък ще пиша за това)
затова пропускам... не за друго, не че нямам мнение, просто не винаги може да се предложи на читателя
Благодаря за прочитите...:) |
]
]
] | |