автор: biser4e

Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино

как тръгва топлината по кръвта,
във вените животът как се връща.
Загадъчният образ на жена,
полека в дух- пазител се превръща.

Когато натежалите очи,
по – леко от перце на гълъбица,
докосва с дъх, сърцето се теши.
В съня му свети образа на жрица.

В такива нощи е отново млад,
почти безсмъртен себе си усеща.
Душата му по- стара от света
е слязла на земята. Да Я срещне.

Така, в почти мистичен ритуал,
една жена на вечност го обрича.
И той не помни как е оцелял,
във времето, преди да я обича.

В невидимата длан на любовта
спи скитникът, душата му е бяла.
Сънува дом, прегръдка, тишина.
До него спи Жената. Вече цяла.