автор: victo

Татко, аз вече порастнах -
не поех по избрания път,
избрах си моя пътечка,
тъй както сама си играх.

Бях и красива и млада,
бях и мечтана дори,
но останах със твърдата вяра,
че ме чакат дни все по-добри.

А когато тихо заплача,
ти не ме кори,
че чакат ни победи - знаеш
след многото беди.

Ще следвам моята пътечка,
макар и с болка на сърце -
обичам ви и двама с мама
утеха сте за мен голяма.