автор: haberlea

На съпруга ми Иван Русев,
роден на 25.08.1928 г.,
починал на 28.10.2011г.

Душата ми не иска и да знае,
че дълго на земята съм живяла,
че времето по кожата чертае
бразда за всяка среща и раздяла.

Душата ми немирно е дете,
затичало се босо по полето,
бере цветя и песничка си пей,
говори с облаците по небето.

Душата ми не иска и да знае –
чернее пред очите светлината,
от силните космични суховеи
загуби блясъка си и косата.

Душата ми е палаво кутре –
игриво, ненаситно, закачливо,
до своя господар само ще спре
да легне във нозете му щастливо.

Душата ми не иска и да знае –
опасен обръч стегнал е гърдите,
по кожата петната – то се знае,
са знак за близък край на дните.

Душата ми самотен е орел,
кръжи над зъбери, скали и пропаст...
Щом тялото Земята прибере,
душата ми ще литне нависоко.

24.08.2011г.