автор: 1204

Циганино черен,
с теб в една сме люлка:
като мен живял си
в схлупена къщурка;

като мен си слушал
песните на мама,
после те посекли
бедност и измама.

Като мен се скиташ
гладен и бездомен –
мащеха за нас е
краят мил и роден.

И дъждът ни къпе,
вятърът ни бръсне,
а от нас се плашат
минувачи късни.

Бъдещето мое
празна е вулия:
ти ще оцелееш,
аз ще се затрия.

Циганино черен,
хранил девет сина –
ти ще се прераждаш,
аз ще си отмина.