автор: ringo

О, можех да те чакам цели нощи,
в прозореца ти сянката да зърна.
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна

на утрото - със чантата през рамо,
усмихната, невероятно жива,
разказваща поредната си драма -
забавна, покоряващо красива!...

И към школОто с теб вървиме двама,
забравили уроци и задачи.
О, не! Дано е зрителна измама -
насреща ни баща ти бодро крачи!

Изсулвам се край тебе и се сливам
с тълпата ярко пъстра, многолика.
Да бягам, вярно, хич не ми отива,
но знам добре де стяга го чепика.

Задъхана, сияеща, красива,
със серия целувки го посрещаш.
Зад рамото му, като се прикриваш,
ти дяволито смигваш ми отсреща.

ПапА - омаломощен до грам, напълно,
от обич бащинска съвсем размазан,
припряно бърка във портфейла пълен
и щедро с двайсетачка те наказва...

След малко пак сме двама и щастливи,
финансово - на сигурна сме почва.
Бе, кой сега на даскалото ще отива?!
Я виж какъв чудесен ден започва!...