Камбаната очаква трепетно
ръката ти
и твоя глас
да разлюлееш песента й
над смълчаните полета.
Осиротяла
земята препогреба
свойте мъртъвци
и вече
сълзи не й останаха.
Пълзи страхът
по вените
и ослепява живите.
И Божиите птички даже
забравиха гласа си.
За живите и мъртвите,
за оцелелите,
за още неродените,
разлюлей,
до сетен дъх
бий,
бий камбаната.
И само Бог
да бъде твоят съдник!...
Ружа Велчева