"Ангели
летят във траур бял.
Снегът вали
над този глупав свят заспал."
Димитър Воев
О, този свят е толкова прекрасен-
покрит със бял чаршаф. За аутопсия.
Или за вивисекция. Неясно е.
Изчистват се цървулите на босия
и пътят става толкова удобен
до кривата недоузряла круша.
Виси небето като фон злокобен
от гарванови гракове промушено.
На този фон подскачат принудително
душите ни, до стон марионетни.
На този фон сме голи съществителни
и само в сън сме плодови и летни.
Жадуван сняг, лекувай ни, лекувай..
Докато дойде времето на кишата,
в която се разлага съществуване,
което все не мога да опиша.