автор: radost-ina

През прозореца с израз себичен
в мен се взира настойчиво мъж.
О, прилича на мачо типичен
с тез коси, в цвят на печена ръж!

Ала може ли той да обича
приласкан от луната в нощта?
Ще ме грабне ли с бяло кокиче,
щом засричам на ум любовта?

Полудял суховей от въпроси
ме засипва със пъстри листа.
А разпятие в миг ме докосва
и превръща в мираж дързостта.

Безучастно изпращам с очите си
хармоничното мъжко лице. –
Целомъдрени струни зачитат
свободата на мойто сърце!


Радостина Драгоева