Кой казва, че дърветата не плачат
за всеки лист, отронил се от тях...
В короните им ... гарваните грачат,
а клонките не трепваха от страх...
Обвивката им крехка се пропуква,
дълбая с поглед до сърцевина.
А под кората ... смисълът разпуква
в златисти капчици виделина.
Танцувам в шепота на листопада
като ... движение от Тишина.
А до сърцето ми, с любов присяда
да ме погледа кротко есента.
Познавам стъпките си в долината
и съм елмаз в копито на сърна.
Събирам в джобчето си светлината
и ... нося в името си същността.