автор: CheGuevara

Пробудих се
но не погалена от слънцето.

Осъмнах
в призрачна гора, разпъната
между небето
и земята

от озлобени плашила
и гладни кучета.

Лисици дъвчеха
последните трохи от хляба ми,

а гарвани се плискаха
във езерата чисти
на очите ми.

Това не беше смърт,
а гавра и обсебване.

Неоправдан със нищо
пир на тъмнината
и страха.

Спаси ме крехката ръка
на семенце,
покълнало в пръстта
от моя капка кръв...


Ружа Велчева