Пробудих се
но не погалена от слънцето.
Осъмнах
в призрачна гора, разпъната
между небето
и земята
от озлобени плашила
и гладни кучета.
Лисици дъвчеха
последните трохи от хляба ми,
а гарвани се плискаха
във езерата чисти
на очите ми.
Това не беше смърт,
а гавра и обсебване.
Неоправдан със нищо
пир на тъмнината
и страха.
Спаси ме крехката ръка
на семенце,
покълнало в пръстта
от моя капка кръв...
Ружа Велчева