Равадиново не беше само дом за Христо Фотев,-
тук по жиците редяха своите черни ноти
лястовиците-преселници като дедите ни,
а на стълбовете спяха щъркели-добри родители.
Щъркът е красив.От албатроса по е умен.
Морски водорасли за кръпки на гнездата скубе.
Отлита със децата, заедно със сенките.
Кога звездите плачат-трака весел с клюв надменно.
И никой не умря във село Равадиново.
Не искаха да наскърбяват те родината
на най-големия поет крайморски.
А искренно помагаха да пише той комфортно.
24.10.2011 г.
Б. Алекс.