/акростих/
П севдоморалът навсякъде властва
С уета и глупост се ширят навред
Е розия повсеместна и първокласна
В ъв "висините", градящи новия ред
Д реме народът ни във безразличие
О мраза в сърцето му зрее, набъбва
М ладостта отегчена от такива "величия"
О т гърлото дето й хляба изтръгват,
Р оптае. По неведоми пътища тръгва...
А бсурдна, престъпна душевна агресия-
Л айтмотив за повсеместна депресия...