автор: barona_36

Понеже дяволът не дреме,
а пък под мен казанът ври,
дочух, че съм ти станал бреме
и трудно дишаш с мен дори...

...днес въздуха на тази стая...
Дошъл незнайно откъде,
колегата ти се спотайва,
от времето ни с теб краде...

Той сума комплименти сипе -
конфети празнични... или
до Рим те кани, до Египет,
и в здрачни Лондонски мъгли...

О, той забавен е, не споря,
изглежда лъскав, мъдро-зрял,
но с теб в беда и тиха горест
торби със сол не е изял...

... не е от слънчевите стомни
преливал в погледа ти пуст...
Светът едва ли ще ме помни,
но нека знае наизуст...

едно задъхано момиче,
обикнало ме на инат...
Край Анна Керн и Беатриче
талантът никне всепризнат...