автор: mai4ka

28.09.2006 г. /четвъртък/
- Колко викаш съм спечелила? ... Три хиляди, значи... аха... и двеста четирсе и три... Ма туй лева или евро... джак-пот... Много ви’й малък джакпота ми се струва... аха... Най’ш кво ще ти река аз на тебе! Три хиляди пришки да ти излязат! И двеста четирсе и три! На устенцата мръсни, дето мамят хората. Дума да не можеш да кажеш, вода да си поискаш... мошеници мръсни...

Баба Донка още не беше довършила лютите клетви, когато тръшна слушалката на телефона.
Подпря се на масата и седна на стола с доволна усмивка. Тоя път нямаше да я излъжат. Не и нея. Че тя гърмян заек, дето се вика. Пак и се разтупка сърцето. Тия хора срам нямат значи! Сети се за случая преди шест месеца...

Тъкмо се беше загледала в любимия си сериал. Най-важната серия! Чакаше с нетърпение да разбере, дали Андреа ще оживее след катастрофата или ще си отиде... Млада и невинна...
Телефона звънна и баба Донка, нямаше да вдигне слушалката, ако в този момент не бяха пуснали рекламите.
-Ало! Ало обаждам се от болницата... синът ви...
- Кой бе? Митьо ли? – сърцето и се сви. Помисли си „Дано не се е блъснал с колата! Като Андреа. Все му казвам да внимава на оня завой, ама той...”
- Да. Синът ви, Димитър! Станала е катастрофа. Не се тревожете! Жив е. Има...
Не може да е точно нейния Митьо. Той обеща да внимава...
- Да нямате грешка някаква. – Вижте пак! Димитър Петков Драгнев? На 54 години? Той ли? – прекъсна баба Донка непознатия глас.
- Момент да погледна... Така... Димитър Петков Драгнев роден 1952-ра година, на...- тук явно стана някакво смущение, и не се чу, но нямаше значение.
Ушите на баба Донка пищяха, главата и се замая. Насили се да държи слушалката. Гласът продължи. – За съжаление компютърната система не отчита, платени здравни осигуровки. Налага се операция за подмяна на раменната става. Ще можете ли да платите?
- Ами... аз нямам пари... колко ще струва? – измънка примряла от ужас бабата.
- Спешно е. Иначе ще се наложи да отрежем ръката. По-добре да я спасим... дясната е... ще се опитам да ви направя отстъпка и ще оперирам безплатно... но самата става ще трябва да си платите и транспорта също. 2130 лева общо.
Баба Донка беше загубила ума и дума. Боже! Митьо! Ма той дърводелец и тъкмо преживя оная уруспия дето го остави. Тъкмо си намери жена - свястна и работна. Тъкмо поръчките потръгнаха... Ръката! Боже, пази му ръката, Боже! Ами Гошко! Толкова го чакаше това внуче. Такова умно излезе! Само на 5 годинки а можеше да чете. Как ще го изгледат?! Боже, Митьо е добър син! Пази му ръката, Боже! Трепереше от ужас. Молеше се наум и слушаше.
- Предлагам ви, да потърсите средствата. Имате късмет, че жена ми се прибира от почивка и ще мине наблизо след около половин час. Ще я помоля да се отбие до вашето село за парите. Ако сте ги събрала, веднага ще поръчам ставата, за да не губим време. Ще ви звънна като наближи. Засега дочуване!
Телефона онемя.
Баба Донка не се помая нито секунда. Нахлузи чехлите и хукна към комшийката:
- Богданке, давай 2200 лв. За Митьо са. Станала катастрофа и ако не платя ще му отрежат ръката. Дясната. Няма да може... поръчки... как ще... женамуигошко... баща... Моля ти се!
Тук баба Донка не издържа и се разплака.
- Чакай ма, Доне! Недей плака. Я обясни пак, че се обърках. Ти откъде разбра?
- Обади ми се лично доктора. По телефона! – изхлипа баба Донка.
- Хм. Доне, да не се обидиш, ама ти за телефонни измами не си ли чувала? Много прилича...
- Богданке, моля ти се! Аз не съм толкоз проста! – обиди се баба Донка. – Човека каза Димитър Петков Драгнев роден 1952-ра година на 18 юли. Хич не препираше за парите. Каза - ако мога. Много разбран излезе. Даже операцията безплатно... само ставата и транспорта. Да не ти свидят парите? Ще ти ги върна! Знам че имаш. Продадохте гроздето миналата седмица... Моля ти се! - Божееее! Митьоооо, що на теб все бе майка... на жена не случи толкоз години... сега и туй... каква е тая твойта орисияяяя... Да вземе да ме погълне тъз земяяя... не ща да гледам как се мъчиш вечеее...
В този момент влезе съпруга на баба Богдана, дядо Цецо. Разказаха му набързо историята и той отсече!
- Богданке, к’во се кумиш ма? Веднага дай парите! За туй момче и пет пъти по толкоз да дадем... се е малко. Кой ни цепи дървата миналата година, като са бях прострял болен, а? Кой са разправя с оня мошеник, дето изкупува гроздиту сяка година, а? Кой докара доктура във селу, да та питам аз? Ади! Бържи! Да не съ разлютявам!

Така баба Донка се сдоби с необходимата сума за лечение. И щеше да я даде на жената на незнайния доктор, ако съдбата не беше решила друго. Телефона иззвъня, но вместо доктора се обади Димитър Петков Драгнев роден 1952-ра година на 18 юли, за да попита майка си дали има нужда от нещо.

Тогава за баба Донка всичко приключи с малко нерви, малко смях и много облекчение.
От днескашния разговор обаче, се почувства замаяна. Може би не трябваше да пести от лекарствата. Митьо винаги намираше начин да и ги осигури навреме. Знаеше че са скъпи, че му е трудно, но може би наистина трябваше да го послуша и да ги пие редовно... Замисли се за Гошко. Прекрасно дете! Толкова гальовен, толкова добър, така състрадателен... и умен, и находчив, и вече може телефона да набира, да се обажда, може да пише някои думи... Баба Донка се усмихна, клюма клюма и се отпусна на стола...
На сутринта Богдана я намери все още там... като заспала. Изглеждаше сякаш сънува най-прекрасния сън...

А в един столичен квартал малко момченце посрещаше утрото с дяволита усмивка на палавото си личице.
Сега вече щеше да има пари за лекарства. Мама и тате няма да се тревожат и баба ще живее много, много дълго. Сигурен беше! Нали снощи издебна мама и успя да прати смс от името на баба, за... „онази игра с джакпота”.