автор: rumpel

Малко свитичък, малко безличен
може би редом с тебе върви.
Не обича словата епични
трудно някой ще го разгневи.

Покрай него кръжат политици,
лидери и идеи растат.
Разсформират се коалиции,
философии нечии мрат…

А човекът безличен живее
с равносметка, че утре е ден.
Днес каквото в земята посее,
утре точно това ще яде.

Може тоя живот да го души,
да му вземат посетия плод.
Някой ден ненадейна вихрушка
с нова мисъл за по-нов живот

ще го грабне. И бурни порои
ще се сблъскат в душата му с ек.
Не големите правят Историята,
а безличният малък човек.