автор: ringo

Усмихваш ми се много закачливо.
Но този израз аз добре го знам.
С усмивката се мъчиш да прикриваш,
какъвто гаф си сътворила там.

Със интерес ме гледаш. Аз гадая.
След миг ще го разкрия - знам това.
От кухнята започвам - тъй играем
със тебе старата добра игра.

На загоряло не мирише. Значи -
насочвам се към кошчето за смет.
Но не - не виждам тук стъкла от чаши.
Дали ще имам днес такъв късмет?

Излизам на балкона и поглеждам
изправно ли е нашето пране?
Да, едноцветно е и тук изглежда
наред е всичко, според мен поне.

В хладилника ще бъде вероятно.
Забравила си лед да заредиш?
Но не - ледът е там. Невероятно!
От смях започваш да пръхтиш.

Към банята насочвам се намръщен -
да се окъпя имам ли вода?
Разочарован и оттам се връщам -
къде е гафът, как да разбера?

Безпомощно заглеждам се във тебе.
Ти на дивана тръшкаш се от смях.
Изглеждам глуповато - като бебе,
във пеленките скрило своя грях.

Ти хълцаш вече. `Кво ти става днеска?
Подавам бързо чаша със вода.
Проклет да съм! Ти с нова си прическа!?!
Очите ми били са на гърба!

Виновно милвам милата главица,
за всяко наказание готов.
Притихваш в дланите ми - като птица,
спасена от човешката любов!...