автор: valchebnica

Тишината мълчи в сноп искрящи лъчи
и над хълма потрепва заспало.
В златен пясък – мечти, до море без лъжи,
отъркалва се времето спряло.
Ситни пръски вода, заблестели едва,
от магия на извор изтичат…
И е пак тишина. Щедра. Бяла. Добра.
За Вълшебници знак, че обичат.