автор: paparakapv

Когато ме обичат мога всичко!
Ала не зная как да се държа
когато ме обичат.
Общувам с теб по телепатия
заслушан в песента на мъртвите.
Сега живея малко по-умерено
и уморено.
Мълча те,
все по-трудно се намирам.
Душата ми е църква за разпятие!
И все по често тегна от мълчание
в живота – умален до незначителност.
Разделям самотата - на предчувствия
и на посоки!
Това са само думи, а навън е мокро...
Трамваят пее реквием за лятото!
(Което си отива.)