автор: hristam

Тесни й бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше й мокра ризата,
с нежни дантели обточена,
снежни ухания скътала.
Бавно си тръгна, проточено,
сякаш бездомна безпътница,
гребнала с шепа от вятъра,
шепоти литнали в злато.
Крие в очите си зимата,
а във сърцето си - лятото...