 |  Това е моят дом... Но аз не смея
вратата му самотна да отключа.
Тук вече само спомени живеят.
Не вярват, че животът ще се случи.
Ръцете ми задъхани се чудят
защо ключът е побелял инфарктно.
Една огромна черна пеперуда
открадна мама... Няма път обратен.
Тя, милата, ме чакаше на прага
и криеше сълзите си в усмивка.
Днес мъката въжето свое стяга,
от моите очи сълзите бликат.
Промушвам се през портата страхливо
и светвам... Но се стряскам като в тъмно!
Дали ще мога да остана жива
и как без мама тука ще осъмна?
17.10.2011
Ямбол
Публикувано от aurora на 19.10.2011 @ 14:51:34
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Инфарктен ключ" | Вход | 17 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.10.2011 @ 16:08:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Прегръщам те, за да намаля болката, която ти причиних... |
Re: Инфарктен ключ
от zaltia на 19.10.2011 @ 16:10:05
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжен е много, ключът ти...но и много красив!
Благодаря ти! |
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.10.2011 @ 16:43:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздрав от Пастирката, zaltia! Радвам се на посещението ти! |
]
Re: Инфарктен ключ
от bilqna_popova (bipopova@abv.bg) на 19.10.2011 @ 18:18:58
(Профил | Изпрати бележка) | "Една огромна черна пеперуда
открадна мама... Няма път обратен."
Прегръщам те, pastirkе! Разплака ме...
Живот, а като смърт.
Стихотворението ти е много, много хубаво...
|
]
Re: Инфарктен ключ
от voda на 19.10.2011 @ 18:50:03
(Профил | Изпрати бележка) | Един от малкото стойностни стихове на тази страница!
Поздравления – специално за чудесните рими! :))) |
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 09:55:45
(Профил | Изпрати бележка) | Водице, в процеса на писане авторът не осъзнава как подрежда думите-тухли и какви рими използва, особено, когато стихотворението се ражда на прима виста и следва скоростта на емоцията. Радвам се, че с окото на познавач си обърнала внимание не само на съдържанието, а и на детайлите.
Благодаря ти, Ели! |
]
Re: Инфарктен ключ
от roza1 на 19.10.2011 @ 19:29:11
(Профил | Изпрати бележка) |
Все търсим усмивката на мама,
когато я има и когато я няма...
Прегръщам те! |
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 11:28:07
(Профил | Изпрати бележка) | Когато вече я няма, дано поне я сънуваме, Розичке...
Нека денят ти ухае от щастие! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 11:29:25
(Профил | Изпрати бележка) | Извини ме за тъгата, която е заляла душата ти!
Топлиш ме със съпричастието си! Благодаря! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 11:32:11
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че наистина страданието ражда силни творби.
Дано да съм успяла да предам цвета на чувствата си.
Прегръщам те, Че! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 12:02:08
(Профил | Изпрати бележка) | Много е силна тази дума, недей така!
Но ти благодаря за вниманието! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 12:03:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Ценя мнението ти! Искрено ти благодаря, Ради! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 12:04:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Как ухаят твоите удивителни! Като слънчеви цветя! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 13:15:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Важното е, че оцеляваме. А може би и ставаме по-силни след такива преживявания. |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 13:17:21
(Профил | Изпрати бележка) | Извини ме за изпитата болка от стиха ми!
Цветен ден ти желая, момиче цветно! |
]
Re: Инфарктен ключ
от kristi на 20.10.2011 @ 13:42:08
(Профил | Изпрати бележка) | Инфарктен ключ, инфарктна самота, залостена в празния дом... разбирам и мълчи ми се!
Поздравления за поезията, Миме!
|
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.10.2011 @ 13:47:09
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да помълчиш с приятел! А между мълчанието ни - сълзите да блестят като натрошени слънца...
Прегръщам те, Крис! |
]
Re: Инфарктен ключ
от petinka на 21.10.2011 @ 17:02:09
(Профил | Изпрати бележка) | Прочетох без да съм се логнала, но не се стърпях и...
Е, сега ти казвам едно Голямо Браво!!! |
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.10.2011 @ 17:37:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за сърдечния коментар, Петинка! Зарадва ме! |
]
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 28.10.2011 @ 09:13:13
(Профил | Изпрати бележка) | Започнах да пиша стихотворението в автобуса на път за Ямбол.
Много ми помогна това...преборих страха си, поезията пак ми даде сили...
Благодаря ти, че съпреживя с мен! |
]
Re: Инфарктен ключ
от agripina на 31.08.2013 @ 19:33:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Много ме развълнува стихотворението ти! Поздрави Отговаря и на моите чувства и съдба, моята майчица също я няма и аз не замръквам в родния ми дом, а преди не ми се тръгваше от там!Мама казваше: " Стой, защото един ден като ме няма, няма да ти се стои тук"! Права е била! |
Re: Инфарктен ключ
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 02.09.2013 @ 16:27:33
(Профил | Изпрати бележка) | Вече две години не съм прекрачвала този тъжен и самотен праг...
А мислех, че съм преборила страха си...
Благодаря за съпреживяването! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 853
ХуЛитери: 3
Всичко: 856
Онлайн сега:
