автор: rumpel

Жълта роза сред белия сняг,
тъй раздадох за теб цветовете.
Промениха, забавили бяг
своя принципен ход ветровете.

Пустотата на бяло поле
ме застигна веднъж през октомври.
Аз сънувах едно дефиле
и красиво дано го запомня.

Във сърцето ми никне студа.
То намира се, там, по средата,
дето няколко жълти листа
са останали и след сланата.

Жълта роза съм сред самота,
бяла толкова, че е без име.
Вместо есенен лъч топлота,
зимен вятър докрай вледени ме.