автор: ivliter

Кърпикожухът –
лилавата сълза отронена
от бистрите зеници на деня.
Кърпикожухът – песен на дете,
в която слънцето се вслушва
и връхче на доброто,
в сърцето ми надникнало;
една небесна капка,
в недосънувания сън на тишината
и плах живот в ливадата
преди смъртта.