автор: milcho

Колата ми шейсет и шест е коня,
а обиколките шейсет и шест.
Прехвърлям думи: вяра, слово, чест,
и продължавам вятъра да гоня.

През тръни към звездите! О, любов!
Нали все някога ще се умира?
Таверна стара в на края на Всемира,
да търся непрестанно съм готов.

Завои? Да по-трудно се удават,
ала правата съм като Фитипалди,
а младите са на опашка в Алди…
но не ме блазни вече нова слава.

66 заблуди, луди фрактали кръстосват
шпаги, рицари във замъци, фонтани,
градините на Вавилон ме мамят.
Поредният герой за грала в боя проснат.
…

Над угарите: птици, сън и дим…
но все дочувам тоз първичен зов,
на класната скамейка - първата любов:
Един за всички-всички за един!


Милчо Кирилов

Роял, 2011-10-16, 22:23 ЕЕТ.