автор: pc_indi

на Матей Шопкин

"...Тя идва през жарава от въпроси,
през истини,през болки и лъжи.
И ти- мъжът на тридесет и осем
не се страхувай,смело я кажи!..."


В топлите шепи на тази есенна вечер,
когато за тебе звучеше Шопен,
танцуваше в залата живата Вечност
и ти- великанът в полето роден
плетеше от слово въжета за люлка,
с която да могат сърца и души
да стигнат твоята звездна пролука,
да видят живота с твойте очи.
Припомни на Ботев високият ръст
и белегът царски на Калоян
в сърцето на топлата българска пръст...
Под твоите думи бледнееха рани.
Но жегна ме твойта синовна тъга,
почувствах какво е да ти е срамно,
усетих вкуса на онази вина:
" Защо не помахах на мама? "
Защо не помаха? Защо не ти казах?
Че както с Вазов ти си растял
и ти за крилете на моята младост
перце от бели надежди си дал!
Добрата ти дума...В това е въпроса.
Защо не я казах? А уж я разбрах...
Аз-жената на трийсет и осем
я забравих,у дома я прибрах.
А е нужна,добре си го казал!
Дори да е дребна, добрата дума е семе,
от което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме.

2008



http://www.youtube.com/watch?v=LGRm1Gk7dnU