автор: Valens

Дълго зрее мъжката сълза
после със куршумен глас убива,
а сърце сковано от леда
в огнени пожари се разбива.

Тежко пада мъжката сълза
върху росните ми клепки в мрака.
Камък е от гордата скала,
гост от никъде и никого нечакан.

Дълго зрее мъжката сълза
и пресяда в гърло като залък,
Ех, живот, между реалност и мечта,
в менгеме ....
от ден - на ден по-жалък...