И ти ми каза: `Есен е.`
И аз видях букета
с листенцата, донесени
от твоите крачета.
В косите ти поскитах
с ятата лекокрили,
които днес отлитат
към южната идилия.
В очите ти заплавах
в оброчната безбрежност,
която обещава
най-чистата надежда
за новото пораждане.
Красиво е! Не сме ли
от есенните граждани
към Извора поели...
В ръката ти изроних
и своята корона...
Избродихме сезони
по пътя към Сезона,
сияещо подмамил
ронливите ни глезени.
А ти ми каза само...
...Есен е...