автор: ringo

Любовта ни е болна. Мъждука едва.
У дома ни неволята влязла...
Като сянка се движиш, навела глава
и я вдигаш, когато изляза.

Говори ми, попитай, недей се мъчи!
Остави този образ намръщен!
Гледаш в пода със празни и сухи очи,
сякаш имаме мъртъв във вкъщи.

Изправи рамене и кажи ми: "Сега!" -
и душата си аз ще разтворя,
за да видиш - напразна е всяка тъга!
Но поискай от мен да говоря!

Подозираш, че има и друг между нас
и отдавна, отдавна те лъжа?
Не разбираш, че нямам и капка вина
и от тебе дори съм по-тъжен!

Говори, говори и попитай ме пак
имам ли още нежност за тебе?
Любовта ни се свива до външния праг,
унизена и дваж непотребна.

Говори, говори - и за теб, и за нас,
не събирай в сърцето отрова.
Не разбираш ли, вече сме в сетния час,
любовта ни за път е готова?

Ако не - у дома ще остане един,
другият става вече излишен.
Ревността щом не можем във нас да смирим,
любовта ни как тука ще диша?

Ще й кажем тогава: "Прощавай, любов!
У дома ни ти вече си чужда!...
Утре всеки ще тръгне по пътя си нов,
а от тебе тук нямаме нужда!..."