на Камелия Кондова
Раздялата прилича на жена
и затова е дума в женски род, но
от думите ми капе тишина:
след твоите те вече са сиротни.
Каквото и да кажа, ще е кич,
напусто ще са всички монолози.
Раздялата не пречи да обичам.
И смърт е в женски род. Но филолозите
да си разнищват всичкото това.
За девет дена може да се глътне
граматиката ми. И аз кова
за думите решетки от безплътност.
Сега са точно мъртви времена.
А живите останаха в картината.
Смъртта е просто сянка на жена
на липсващия нож на гилотината.