автор: ringo

"...Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя..."

В.Ханчев - "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка"


Не съм видял художника на Ханчев,
но друг един на живо го видях.
Интелигентен, весел, с лик обрамчен,
от дълга черна къдрава коса.

Покриваше една стена с графити.
Сюжети - от паноптикум почти.
И както без посока тъй се скитах,
сред зрителите аз се наредих.

Прекрасната царица Нефертити
без срам флиртуваше с Огюст Роден.
И бъбреше си кротко Чаплин с Хитлер,
до тях бе футболистът Жан Папен.

А малко по-нататък и Бетовен -
със лъвската си грива и сърдит,
поглеждаше към мъж един, огромен -
не друг, самият Херкулес на вид.

Редуваха се явно нелогично,
познати образи и не по ред -
останала в историята личност;
до футболиста - редом и поет.

И както си вървяха тъй нещата,
агент от общината се яви.
Намръщено показа си книжата,
да се рисува вече забрани.

И акт на рисувача бе съставен,
за хулиган бе обявен дори.
И след това - художникът заставен
да махне лично своите творби.

И с някаква пръскачка старомодна,
напълнена с не знам какъв разтвор,
със цел, за тях уж много благородна,
почти приключи срамният позор.

На следващото утро на стената
се мъдреха разкривени слова:
"Обичам Пепа!", "Мразя Сатаната!"
и по-надолу: "Само ЦСКА!"