автор: frezija

Много дълго живях във астрална проекция,
от онези, които изгарят.
Първо бях сувенир, върху старата секция,
после книгата на антикваря.

Бях сатър при месаря, зарзават при бакалина,
нощна лампа при тихия луд,
бях и ъгъл от рамка на портрета на Сталин,
бях и страница в научен труд.

Лудостта ми, преминала всякакви граници,
хвърли в истински ужас квартала и
плашех даже онези, наричани странници,
дето спяха пред градските Хали.

Заприказваха хората, заодумваха щателно,
и светкавично мерки вземаха -
най-добрият от всички в света психиатър
ме прие без дори и да чакам.

Той се взря във очите, разлисти душата ми.
Аз реших, че е стар и е грозен
и разхвърлях навсякъде, изпочупих стъклата,
след което дойде диагнозата:

Лудостта ти е маска, с лудостта преиграваш,
но ти истински страдаш, момиче,
от най-страшната болест, която познавам -
тебе никой не те е обичал!