ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 843
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 843
 |  „...че може би, може би ще стана по-добра...
Ще заслужавам да ме обичат (а тогава и аз себе си)
и няма повече - никога, никога!, да си тръгват от мен -
единствените, от които имам жизнена нужда...“
„Патоанатомия“, 2006 г.
не успях
станах дори по-лоша
спрях съвсем да прощавам
после лазя пред себе си
за поне една не-безсънна нощ прошка
не, не успях
не станах по-добра
вкоравиха ми се краищата
от изсъхнала околоочна сол
която трудно се преглъща
не, не, не се обикнах
с толкова плътна, мазна чернилка унаследена
не можеш да излъжеш душата си
или каквото има там отвътре
че ще се преродиш във белоснежен лебед
Но, да.
има поне един човек, който няма да си тръгне
колкото и да гори в червено феродото на спирачките ми
поне един
няма
никога
и може би някога ще повярвам
още в този живот
не във някой следващ
че съществува не-предателство
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Амниоцентеза" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Амниоцентеза
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.10.2011 @ 13:04:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | О, ако иде реч любови, сигурна работа. Както казваш – смазващо вярно. Нямам илюзии отдавна за това...
Но понякога успяваме да създадем Приятели, които остават. Навъпреки всичко. В тези времена на евтини душевни порнографии едно такова чудо си е истинско Чудо.
Е, като гушнем букета, всички си тръгваме, наистина. Но това е друга история.
:)
Благодаря ти!
|
]
Re: Амниоцентеза
от mariq-desislava на 12.10.2011 @ 19:00:07
(Профил | Изпрати бележка) | Нямам представа каква ти е била мотивацията да поставиш точно това заглавие, но тотално усмъртяваш още с него.:) Все си мисля, че добротата не е особено здравословна за човека, предвид неговото успешно оцеляване като вид, но е жизнено важно качество за съхраняване на душевността (защо си толкова добра, бееееее, колкото и да се опитваш да ме убедиш в лошотията си, не ти се получава:)))
Извън контекста - пожеланието ти за рождения ми ден беше брутално красиво, не ще мога да го забравя - ако съществуваше едновременен пердахо-прегръд бих го приложила в действие.;) |
Re: Амниоцентеза
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.10.2011 @ 13:10:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ох, заглавията са за мен сакрални. Те нямат обяснение, но имат функцията да обясняват всичко. Или поне се надявам...
Макар че Синдромът на Даун в отношенията винаги може да изненада в гръб. Дори и при позитивна амниоцентеза. Но щом брутален неверник като мен (относно хората) се доверява на диагнозата си, трябва да сме позитивни.
:)
О, добротата е много относително понятие, М-Д. Истината е, че никого в нищо не убеждавам. С думи. Те спасяват душата ми. А аз спасявам хората с действия. Което не ми пречи да се чувствам не-добра. И не преигравам. Но ето, още един човек за когото съм добра...
Извън контекста – просто исках да те зарадвам с пожеланието. Право в сърцето. |
]
Re: Амниоцентеза
от chergligan на 12.10.2011 @ 21:46:12
(Профил | Изпрати бележка) http://chergligan.blog.bg | Мисля, съдейки по финала, разбрала си
какво можеш да очакваш от човека, макар
и приблизително. Това, според мен, оправдава
поставеното заглавие.
Без да съм сигурен, че разбирам всичко,
стихът ти ми въздейства силно.
Поздрави! |
Re: Амниоцентеза
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.10.2011 @ 13:16:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | От хората вече очаквам само лошо. Това е бруталната истина, приятелю. А иначе отдавна знам какво е нужно. Но... Следва едно голямо и тлъсто Но.
Но пък се радвам като дете, когато бъда опровергана...
Не, не е нужно да си разбрал всичко. Нямам предвид, че държа на отнесения изказ, разбира се. Просто щом ти въздейства, достатъчно е.
Благодарност!
|
]
Re: Амниоцентеза
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.10.2011 @ 00:05:58
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Всички сме достатъчно лоши,което ни предпазва от евентуално патологично себеобичане и достатъчно добри, за да го има този Поне Един Никога. Бог да ги пази тези уникати!И да, съществува и непредателство. Но пък и предателството е нещо, което ни е необходимо и чрез което учим безценни и важни неща.Благословени да са и предателите! Ех,Дъждея...От всяка болка правиш... свещник от ковано желязо..:)
{} |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
