автор: vanilin

Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!...

Някой ще запали крехка свещ,
друг с досада фас ще догори...
Книги, вещи – след духа горещ
ще живеят като в Сент Мари...

Аз не мога друго да ви дам –
Нотр Дам бил даже разрушен,
но – като един забравен храм, –
пак ме посетете някой ден...

...Думи, думи!... Може би и те
ще прекъснат земния престой, –
както поотраснало дете
безвъзвратно следва пътя свой...