Знам... Не започнахме добре с теб...
Отначало?!...
И забравяме всичко станало досега?!...
Какво пък... -
толкова пъти и за толкова неща сме го правили.
Едно повече, едно по-малко -
няма да е фатално,.. вярвай ми...
Много мъже са се опитвали да изминат пътя към теб;
някой от тях (все пак) са успявали -
сега е болезнено да си спомняш дори за тях...
Някой са били просто компромисен вариант -
тях или си ги забравила, или с умиление ги споменаваш -
като нещо забавно, преживяно някога.
А с мен – как ще е – няма как да го знаеш...
Но помисли за онова, което не ти позволява
ей така – да станеш от масата, преситена от разговори
и без дори да обясняваш да затръшнеш поредната отворила се врата-
не е куртоазия.
Пренареди нещата в съзнанието си по по-различен начин
и ще разбереш, че това, между нас
е древно, диво и достатъчно добре познато,
и винаги е било там -
само е трябвало да поразчистим между нас...
Позволи ми да завържа ръцете ти с копринен шал
и остави само моите да те галят -
така няма да докосваш несъвършенствата на тленното ми тяло.
Ще ти бъде странно ако не си го правила,
но ще ти е хубаво,.. вярвай ми...
Позволи ми да сложа на очите ти кадифена препаска -
за тези мигове и състояния – няма да ти трябват,.. вярвай ми... -
и без това в най-истинските моменти ги затваряш.
Нека нахлуят в теб онези измечтани образи и желания
и да те изпълнят цялата.
Ще е толкова прекрасно, колкото сама си го представиш,.. вярвай ми...
И да помълчим -
сбъдването невинаги е приказно,
но измълчаното го прави почти така...
Изпий бутилка шампанско с мен преди това
и нека разбием изящните чаши в стената -
повече никога няма да посегнем към тях, не и по този начин.
Остави съзнанието и въпросите да отплуват нанякъде
и се отдай на жаждите си... Ще си на седмия етаж...
Ще е само страст (и задоволяване)... необуздано...
И ще е божествено...
Вярвай ми...