автор: renika67

Там, в твойта къща, в твоя дом -
оставила съм част от мене...
Дори след мен да влезе друга, с взлом,
местенцето ми няма да заеме...
Оставих обич, нежност и сълзи -
по масата, на стола... в гардероба,
където да погледнеш - любовта стои,
домът ти бе, на щастието ни утроба...
Посяхме в него малкото зрънце,
растеше то, от топлина и обич...
То, беше наша рожба, нашето дете -
семеен кръг, затворихме във обръч...
ЛЮБОВ, я кръстихме, момиче беше
и дойде време да си има брат,
защото се обичахме и тя растеше,
изпълваше се, малкият ни свят...
Дойде и той... със името красиво -
нарекохме го просто - МИР...
ех, беше време толкова щастливо,
домът бе жив, бълбукащ вир...
Държахме си ръцете, бяхме цяло,
за нас се чуваше на длъж и шир,
семейството ни беше оцеляло -
растяха нашите ЛЮБОВ И МИР...
В домът, където някога бе празно,
сега гъмжеше, от живот, мечти,
дори започна да ни става тясно...
То, щастието било, с преброени дни...
Вратата на дома, веднъж отвори,
след себе си, остави я да зей -
и влезе студ...той болни ни събори,
и нямахме огнище, да ни сгрей...
Така във треска, чакахме да дойдеш,
слаб беше МИР, линееше ЛЮБОВ,
надявах се, че ти ще се пребориш,
но ти не чу последния ми зов...
Така изгуби малките си рожби...
Вземах си ги и тръгнах по света,
уплашена от бедствия и кражби -
превърнах се в отчаяна жена...
Там, в твоя дом - аз зная, че живее,
духът ми нежен, пълен със любов,
огледай се... там всяко кътче -
плаче, или пък се смее...
Живот, за който ти не бе готов...
Сега, недей тъгува сам, във празни стаи
Все пак, ни имаше, ний, бяхме там!
Ще почне тишината да те дрази,
защото, много липсваме ти, ЗНАМ!!!