1.
и ако всичко написано остава в небетата
за да се срути в нечии крака някога –
нека е много
нека е много протягането ми по дланта ти
всяка сутрин в която удрям безмилостно часовника
по дрънченето му в клепачите ми
защото искам да ме любиш
нека е много
целувките ми по кожата ти когато ги режа от моята
и им казвам добро утро с цялото хладнокръвие
с което съм способна да
е много
всяко кюфте по устните ти
което съм изпържила вместо себе си
докато изричам неподредената маса свещите и звездите –
сбърка ги с някакви отражения от бедрото ми
и още повече
заваля клиширано поетично и тъжно –
това време няма никаква друга мисия освен да предупреди
че го няма в мен когато има покривка и много
от очите ти
се озовават в моите недостигащи
за едно намигване по небето
2.
вятърът ме разстреля преди да насоча чадъра към птиците –
ако беше ти под мишницата ми
щеше да дишаш толкова силно
че да отблъснеш вятъра
това е много
прекалено
3.
по миглите всяка сутрин срещам дължината
на усмивката ти
и едно дете което
с петле между зъбите
плюе захарта
4.
обичам горчиво кафе
от твоята чаша
сутрин
5.
липсва килим
по които да се разходя в стаята ти
и да отворя прозореца
от които да изкрещя
че си името ми
което твоите нощи
родиха
6.
искам го –
с малки пръстчета
да те нарисува и да
пробие всяко ухо по отделно
за всяко чуване
7.
толкова е много
че се събира в шепите ми
насякло твоята длан
за през зимата
много