И този влак по мене не въздиша...
Мигаше семафора... как не го видя...
Какво от туй, че стихове му пиша...
Подмина ме...и нищо не разбра...
А пък сърцето... тъжна, стара гара,
олющено, ранено,... но тупти...
Една любов отмина с пълна пара...
Не ми останаха за кърпене конци...
А казват, има влак за всеки...
Гърнето имало си похлупак...
Аз, явно, пак на грешна съм пътека,
....по-лошо... повлякла съм и крак...