автор: bilqna_popova

Почакай, да ти целуна бузата.
Да ти подам обувките.
/Време е да си купиш нови./
Те, обувките са за тоя свят.
За оня – и без крака се ходи.
Чакай, да те погледам малко.
Нищо, че светът вън препуска.
Ако видиш на прага
да се влюбвам пак в тебе,
а роклята ми на пода се спуска…
Не тръгвай.
Нека бъдем едно. Сега.
Вратата нека почака.
Обичам да ти бъда жена!
От нежност да ме разплакваш.
Ще ти изгладя ризата после.
Искам да съм ти всичко.
Расте страст като млада трева.
Нека олекна в тебе.
Нека бъдем небе и земя.
Друго не ни е потребно.
Не се тревожи - плача от щастие.