автор: InsideOut

Патериците му -
кибритени клечки,
тялото - драскало,
тежки клепачи -
крият очите,
познаващи върховете
на безброй обувки
и моите.
Той винаги кима
и леко повдига
едната тапа
там, където утре
ще стъпя,
като меко докосване
едва, по периферията
на сатурнова шапка.
Те събраха подписка,
защото пречел
на пътя.
Луд, безмълвен и опасен:
ето тук подпиши!
После дълго гасяха
пожара в дома му,
а него не успяха.
Блокът не падна,
само мазилката.
Сега те мият
мазните черни
стени на площадката.
Пожарникарският шланг
обърка тогава
посоката.