автор: moeto

слънцето ми трябва за да си направя кафе за душата,
прекипелите жълти листа се ронят от очите ми.
уморен съм от себе си,
повтарям ти хиляди пъти:
дърветата не могат да вървят хванати за ръцете.
остава им едничката мисъл да полетят като птици.
гълъбите ли?
в тях обичам свободата,
но се пристрастявам,
на прозореца ми сгушени те ме очакват,
днес нямам слънчоглед,
написах им само,
че ги обичам,
на изпотеното от дъха ми стъкло на прозореца.